Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2011 13:26 - ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ПЕТИЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
Автор: expose Категория: Новини   
Прочетен: 1776 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.06.2011 13:54


До Президента на Република България г-н Георги Първанов

 

До Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева

 

До Председателя на Министерски съвет г-н Бойко Борисов

 

До Министъра на финансите г-н Симеон Дянков

 

До Омбудсмана на Република България г-н Константин Пенчев

 

До Управителя на Българска народна банка  г-н Иван Искров

 

До Председателя на Върховен административен съд г-н Георги Колев

 

До Висшия съдебен съвет на Република България

 

 

Ние, българските граждани, членове на групата „Държавни такси и гербови марки” от социалната мрежа „Фейсбук” -

http://www.facebook.com/home.php#!/home.php?sk=group_149360091777547&ap=1 -

 

            В подкрепа на подадената  на 18.01.2011 г. ПЕТИЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ,  изразяваме нашето възмущение  от наложената през последните 10 години устойчива съдебна практика на ниво районен, окръжен съд и Върховен административен съд, при която БЕЗПЛАТНОТО СЪБИРАНЕ И РАЗХОДВАНЕ НА БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА (в това число чрез използване на държавни таксови марки, заплащане на каса в брой или чрез пощенски превод) систематично и в противоречие на закона бе ОТРИЧАНО и противопоставяно на НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА, ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ и ТЕХНИТЕ САМОСТОЯТЕЛНИ БЮДЖЕТИ, а ПРАВОМОЩИЯТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ ПО ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА, както и СЧЕТОВОДНО - АДМИНИСТРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖБИ ПО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РЕАЛИЗИРАНИТЕ ПРИХОДИ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С ОГЛЕД ТЕХНИЯ ЦЕЛЕВИ ХАРАКТЕР ПО ОТДЕЛНА БЮДЖЕТНА СМЕТКА на различните държавни органи, ведомства и институции НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО БЯХА ПРЕХВЪРЛЕНИ ВЪРХУ ДАНЪКОПЛАЦИТЕ / РЕСП. ВЪРХУ ПЛАТЦИТЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ и бяха вменени в тяхно основно задължение, ИЗКЛЮЧВАЩО ВЪЗМОЖНОСТТА за заплащане на държавните вземания – данъци, осигуровки, такси глоби и т.н. – по друг начин /чрез държавни таксови марки, в брой на каса на учреждението или чрез пощенски запис/ , освен по банков път по нарочно открита целева сметка на съовеното ведомство в частна търговска банка.

 

            Изразяваме нашето възмущение и от наложената константна практика в различните държавни учреждения и институции (в това число МВР по повод издаване на български лични документи), при която БЕЗПЛАТНОТО СЪБИРАНЕ И РАЗХОДВАНЕ НА БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА чрез използване на държавни таксови марки, заплащане на каса в брой или чрез пощенски превод систематично и в противоречие на закона е ОТРИЧАНО поради аргумент, че БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ СЛЕДВА ДА ДОКАЖАТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПРАВОМОЩИЯТА НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ  ПО АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ДЪРЖАВНИ ТАКСИ И ТЯХНОТО ПОСЛЕДВАЩО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ЦЕЛЕВА СМЕТКА НА КОМПЕТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО, в разрез с разпоредбите на ЗДБРБ за 2011 г., съгласно които всички държавни приходи, независимо от начина на тяхното осъществяване,  постъпват в ЕДИННА БЮДЖЕТНА СМЕТКА.

Считаме, че законово регламентираната организация по БЕЗПЛАТНО събиране и разходване на бюджетните средства по никакъв начин НЕ ВЛИЗА В КОЛИЗИЯ с принципа за независимост на трите власти и техните САМОСТОЯТЕЛНИ БЮДЖЕТИ, като едновременно с това принципът за независимост бюджетите на трите власти означава ПРАВО, но и ЗАДЪЛЖЕНИЕ на ръководителите на отделните ведомства ДА ОСИГУРЯТ АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРИХОДИ в тяхното учреждение, в това число да гаранират БЕЗПЛАТНО за гражданите СЪБИРАНЕ, ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, РАЗХОДВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ СРЕДСТВА – в това число безплано събиране и преразпределение на заплатените държавни такси, данъци, осигуровки и глоби.

Конституцията на Република България регламентира ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на българските граждани ДА ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, УСТАНОВЕНИ СЪС ЗАКОН:

КОНСТИТУЦИЯ на Р.България, Чл. 60.
(1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

НИКЪДЕ В НОРМАТИВНАТА НИ УРЕДБА НЕ Е РЕГЛАМЕНТИРАНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ ДЕЙНОСТ ПО АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПРИХОДИТЕ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ. Напротив, това е правомощие И ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ, които следва да осигурят подходяща организация за БЕЗПЛАТНО СЪБИРАНЕ, ЦЕЛЕВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ и отчитане на реализирание приходи на отделните ведомства и институции. 

 Съобразно чл.1 от Закона за държавните такси /цитат/: „Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и ПОСТЪПВАТ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, освен ако със закон е предвидено друго.”

По смисъла и в духа на Закона за устройство на държавния бюджет отделните държавни органи – същите определени в пар.1, т.1. от Допълнителните разпоредби на ЗУДБ : (изм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) "Държавни органи" са президентът, Министерският съвет, министерствата и другите ведомства, областните администрации, Конституционният съд и други бюджетни организации, определени със закон.” – извършват дейност по администриране на приходите, същата дейност дефинирана  в пар.1,т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗУДБ като : „3. "Администриране на приходи" е дейност по събиране и отчитане на приходите в държавния бюджет.”  

В същия смисъл съгласно Закона за устройство на държавния бюджет /цитат/ :

Чл. 7. (1) Бюджетите на държавните органи и бюджетните организации включват всички приходи и разходи за дейността им.

(2) Бюджетите на държавните органи и бюджетните организации се състоят от собствените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетните сметки на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити.

(3) Министърът на финансите по предложение на съответния първостепенен разпоредител може да разрешава за отделни второстепенни разпоредители съставянето на бюджет вместо на бюджетна сметка.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Народното събрание има самостоятелен бюджет, който се съставя от неговия председател и се приема с годишния закон за държавния бюджет.

Чл. 8. (1) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Органите на съдебната власт имат самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание по органи на съдебната власт.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и разходите за тяхната издръжка.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Бюджетът на съдебната власт се състои от собствения бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетните сметки на органите на съдебната власт.

Чл. 28. (1) Министерският съвет организира изпълнението на републиканския бюджет чрез Министерството на финансите и държавните органи - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Председателят на Народното събрание организира изпълнението на бюджета на Народното събрание.

Чл. 29. (1) Държавният бюджет се изпълнява на касова основа.

(2) Касовото изпълнение на държавния бюджет се организира и осъществява от Българската народна банка по ред, определен в Закона за Българската народна банка.

(3) Касовото изпълнение на държавния бюджет, включително съхраняването на парични средства и ценности, се извършва безплатно, като се спазва поредността на плащанията към бюджета, установена със закон.

(4) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка издават наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки.

Чл. 31. (1) Министерството на финансите периодично разпределя и насочва постъпилите приходи в съответствие с тримесечното разпределение на разходите.

(2) Разходите се извършват до размера на постъпилите приходи по банковите сметки на републиканския бюджет и разпоредителите с бюджетни кредити.

Чл. 37. (1) Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на държавния бюджет съгласно Закона за Сметната палата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, ръководителите на министерствата и другите ведомства и органите на приходната и митническата администрация осъществяват контрол върху изпълнението на държавния бюджет в рамките на своите компетенции.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

2. "Бюджетни приходи" са очакваните и постъпилите парични средства в държавния бюджет въз основа на нормативни актове.

3. "Администриране на приходи" е дейност по събиране и отчитане на приходите в държавния бюджет.

                В подкрепа на изложената по-горе теза Законът за държавния бюджет на Република България за 2011 г. в пар.22 и сл. регламентира въвеждането на единна централизирана бюджетна сметка при БНБ, в която постъпват всички приходи от специализираните транзитни сметки на отделните държавни органи и институции, в това число и на съда, независимо от самостоятелния бюджет на съдебната система. ЗДБРБ за 2011 г. регламентира правомощието на Министъра на финансите с посредничеството на БНБ да извършва последващо администриране на постъпилите приходи в държавния бюджет, в това число да осъществява преразпределение на приходите и покриване  на разходите на отделните служби и ведомства съобразно разпоредбите на закона и в рамките на утвърдения държавен бюджет. Приетият ЗДБРБ за 2011 г. регламентира взаимотношенията между държавните органи и частните търговски банки по повод откриването на транзитни бюджетни сметки в тях по един изключително непълен и небалансиран начин от гл.т. защита на обществения интерес. Налице е съществена непълнота в нормативната уредба, не е ясно  какви са критериите за избор на частна търговска банка, в която ще бъде разкрита банкова сметка на държавен орган или ведомство, какви ще бъдат задължителните реквизити, клаузите и цените по рамковия договор, сключван с частните търговски банки, същият регламентиран в пар.22, ал.6 от ЗДБРБ за 2011 г. Защитен е единствено частно-правният интерес на търговските банки посредством въвеждането изричната разпоредба на пар.22, ал.5 от  ЗДБРБ за 2011 г., съгласно която : „За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.”, т.е. по отношение на частните търговски банки изрично е изключено законовото изискване  касовото изпълнение на държавния бюджет, включително съхраняването на парични средства и ценности, да се извършва безплатно. В светлината на новата нормативна уредба на ЗДБРБ за 2011 г. проличава огромната непълнота в цялостната нормативна уредба, свързана с режима на държавните данъци и такси, обричаща българските граждани да заплащат своите публични задължения единствено по банков път, обременяваща ги с допълнителни, незаконосъобразни и необосновано високи банкови разходи, и осигуряваща на частните търговски банки монополна печалба при реализиране прихода на държавния бюджет.

Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г. :

§ 22. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък „единна сметка".

(2) Средствата на органите на съдебната власт, както и на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса и на другите бюджетни предприятия, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.

(3) Средствата от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.

(4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания.

(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните организации по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(6) Обслужването от банките в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5 се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.

(7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет.

(9) Въз основа на представена от съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити информация лимитите за плащания по бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите първостепенни разпоредители по ал. 1, Българската академия на науките и държавните висши училища се определят и актуализират периодично от Министерството на финансите.

(10) За сметките за чужди средства, както и за сметките на бюджетните предприятия, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 9, лимитите се определят автоматично на база на общия размер на постъпленията по съответната сметка в Българската народна банка, по която се залага лимитът, доколкото за тях не е приложена разпоредбата на ал. 9.

(11) Бюджетните взаимоотношения на държавните органи, министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 1, ал. 5 и Единната бюджетна класификация за 2011 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери.

(12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и/или ал. 5 да се включат в единната сметка и/или в системата за електронни бюджетни разплащания средствата, постъпленията и плащанията на централния бюджет, държавните висши училища от страната, извънбюджетните сметки и фондове и сметките за чужди средства, както и на други бюджетни предприятия, извън тези по ал. 1, 4 и 5, включително и плащанията по възстановяване на надвнесени или погрешно внесени публични вземания на централния бюджет и от осигурителни вноски.

(13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания организации по ал. 2 и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 9 и 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет.

(14) Възникналото по ал. 13 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране.

(15) Редът по ал. 13 и 14 се прилага и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства.

(16) За целите на контрола, отчетността и статистиката на публичните финанси в системата за електронни бюджетни разплащания може да се отразява, отчита и обобщава информация за приходи, разходи, други операции, активи и пасиви, просрочени вземания и задължения, поемане на ангажименти, както и други бюджетни, отчетни и статистически показатели на касова и начислена основа, свързани с консолидираната фискална програма.

(17) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка.

(18) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3 на бюджетните предприятия по ал. 1 и на държавните висши училища по ал. 12, както и техните наличности по сметките за извънбюджетни и чужди средства могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните предприятия и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет.

(19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в банките, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка.

§ 23. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните предприятия се осъществява от Българската народна банка и от банките.

(2) Наличните парични средства по всички сметки, депозити и акредитиви в левове и валута на бюджетните предприятия, включително на общините в банките, с изключение на средствата по чл. 19 от Закона за Българската банка за развитие, се обезпечават от обслужващите банки в полза на Министерството на финансите чрез блокиране на държавни ценни книжа по външния и вътрешния дълг на Република България. Блокирането на ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се ценни книжа, свободни от всякакви тежести и обезпечения. Банките деблокират държавни ценни книжа само при условие, че това не води до временен недостиг на обезпечение на наличните парични средства на бюджетните предприятия по сметки при тях.

(3) Държавните ценни книжа по ал. 2, които са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират, съответно деблокират, въз основа на искане за това, отправено от обслужващите банки в зависимост от размера на паричните средства по сметките в тях.

(4) Ценните книжа по ал. 2, които не са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират чрез прехвърлянето им от обслужващите банки по специално открити техни сметки в Българската народна банка. Разпореждане с ценните книжа се извършва само със съгласие на Министерството на финансите.

(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка могат да променят размера и вида на активите на банките, служещи за обезпечение, както и реда и условията за обезпечаване по ал. 1 - 4, за което уведомяват обслужващите банки.

(6) При несъстоятелност на банка, обслужваща бюджетни предприятия, включително общини, ценните книжа и другите активи, които служат като обезпечение по реда на ал. 2 - 5, не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите. Средствата, останали след удовлетворяване на вземанията, обезпечени по реда на ал. 2 - 5 с ценни книжа, вземания по сметки и други активи, се включват в масата на несъстоятелността.

(7) Недействителни са всякакви тежести и обезпечения върху блокираните ценни книжа и други активи по ал. 5 за времето, през което те са заложени при условията и по реда на този закон.

(8) В лиценза на банки, които приемат за обслужване сметки на бюджетни предприятия, е необходимо да бъдат включени и дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции, включително и сделките по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

(9) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на ал. 1 - 6, включително и за изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации.

§ 24. (1) Бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута на министерствата и ведомствата - първостепенни разпоредители, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, държавните висши училища от София, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2010 г. бюджетни, извънбюджетни и депозитни сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки.

(2) Министърът на финансите може да разреши на бюджетните предприятия по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.

(3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните организации по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго.

(4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавногарантирани заеми и държавни заеми, при които крайни бенефициенти са търговски дружества.

(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят обхвата на сметките и плащанията на бюджетните предприятия по ал. 1, които задължително се обслужват чрез системата за електронно банкиране на Българската народна банка, както и реда, начина и сроковете за поетапното им включване към системата.

 

            I. В продължение на поставената проблематика, представяме на Вашето внимание специален Доклад на тема „Реформиране режима на държавните такси” от м.юни 2009 г., разработен от Отдел „Финансиране и развитие на частния сектор”при Световната банка, като се надяваме да предизвикаме широка професионална и обществена дискусия, както и да получим конкретни отговори от отговорните инстанции /Народно събрание, Министрески съвет, Министерство на финансите/ по отношение на кои аспекти и в какви срокове заявяват своя ангажимент за реформиране режима на държавните такси /нормативен и организационен/ в България съобразно препоръките на Световната банка във визирания доклад.

 

Докладът „България: Реформиране на режима на държавните такси” анализира правната, институционална и административна рамка за определянето на държавните такси и прави препоръки въз основа на добрата международна практика. Един скорошен доклад на Министерството на държавната администрация и административната реформа установи, че между 2005 г. и 2008 г. общото средно процентно нарастване на държавните такси в България възлиза на 60% (това изчисление не включва тарифата за таксите, които се събират от Министерството на здравеопазването за лекарствените продукти в хуманната медицина). Това наблюдение подкрепя предложението в скорошния доклад на Световната банка за България „Оценка на инвестиционния климат” (2008 г.), призоваващо към общо намаляване на административните разходи за бизнеса, тъй като в тази сфера България не е конкурентоспособна в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа. Национално представените бизнес асоциации в България възприемат непрекъснато нарастващите държавни такси като сериозно бреме за правенето на бизнес в България и като голяма пречка пред повишаването на конкурентоспособността на българските фирми. Освен допълнителните разходи, несигурността около бъдещите повишения на таксите, както и непрозрачността на процеса и на изискванията вредят на бизнес климата и представляват тежко бреме, особено за бизнеса в силно регулираните сектори, както и за малките и средни предприятия (МСП).

 

Като причина за сегашната некоординирана, непоследователна и нелоялна структура на таксите в доклада са идентифицирани няколко сериозни недостатъка на режима на държавните такси:

 Липса на цели за политиките. Извън чл. 2 от Закона за държавните такси няма насоки за политиките за определянето на държавните такси. Това е една от причините за „бурното” развитие на тарифите.

 Неадекватна правна рамка. Общите насоки за възстановяване на разходите, посочени в Закона за държавните такси, са добро начало, но не са достатъчни при наличната сложна структура на таксите. Освен това, специални закони позволяват задържане на средствата от таксите, но не съществува разпоредба за разпределението на тези средства.

 Липса на обосновани (вътрешни) указания. Правителството не осигурява последователност и еднообразие на тарифите. Липсват правила и насоки по отношение на определянето и изчисляването на таксите.

 Слаба институционална рамка. Няма институция или ведомство, натоварено с проследяване на изпълнението на Закона за държавните такси, когато става дума за определяне и утвърждаване на таксите. Инициативата се поема най-вече от отговорните изпълнителни агенции или министерствата, а те прилагат закона според собствената си интерпретация.

 Неправилни стимули. Фактът, че някои изпълнителни агенции могат да запазят значителен процент (25-75%) от приходите от такси за собствения си бюджет и най-често да ги разпределят като премии за служителите, е стимул за увеличаване на таксите. Агенциите се съсредоточават повече върху функцията на таксите (и глобите) за генериране на приходи, отколкото върху изискванията на закона, а именно, принципа за възстановяване на разходите.

 Липса на прозрачност. Нито процесът за определяне на таксите, нито разпределението на получените приходи се правят прозрачно.

 Незаконни практики. Законът за държавните такси е недвусмислен относно общия критерий, прилаган в процеса за определяне на таксата, а именно, възстановяване на разходите. Въпреки това, има два вида такси, които нарушават закона: „ограничителните” такси, както и таксите, генериращи приходи. И двата вида се прилагат от различни институции и представляват често срещана характеристика на българската тарифна система.

 

При анализа на добрите практики в областта на определяне на административните такси докладът на Световната банка обобщава няколко заключения:

 Спазване на изискванията на Европейския съюз (ЕС). ЕС има изисквания в областта на административните такси, свързани със сектора на услугите, които всяка държава-членка трябва да изпълни до края на 2009 г. Крайният резултат се състои в прилагане на принципа за възстановяване на единичните разходи.

 Подробно законодателно уреждане. Германия и Австралия могат да бъдат използвани като пример за действащо подробно законодателство в областта на изчисляването на административните такси. Това важи и за повечето други държави-членки на ЕС и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Нормативната уредба включва закон за административните такси и наредби за прилагане на закона.

 Прилагане на принципа на възстановяване на разходите. Принципът на възстановяване на разходите се прилага в ЕС (в областта на услугите), в Германия и Австралия.

 Прилагането на принципа за възстановяване на разходите изисква солидни счетоводни умения и административни указания. Необходимите изчисления са сложни и трябва да се извършват от обучен персонал. Особено подробните указания са ключът към успеха на реформата за определяне на таксите и към постигането на целите, тъй като по-голямата част от необходимата информация и изчисления идва от съответните органи.

 Установяване на редовен процес за преглед. Както може да се разбере по- долу, определят се прагови стойности за редовно преразглеждане на съответствието на структурата на таксите спрямо поставените цели.

  Не се разпределя прихода от такси между служителите. Нито една от изследваните страни не използва таксите, за да възнаграждава служителите. Тази практика де факто е в противоречие с принципа на възстановяването на разходите и представлява негово отрицание.

 

Световната банка отправя няколко препоръки за реформиране на политиките в областта на държавните такси в България въз основа на изводите от международния опит и практика:

Приемане на политика в областта на държавните такси „според добрите практики”. Въпросите, които трябва да бъдат разгледани в декларацията за политиките, би следвало да бъдат следните: Каква трябва да бъде функцията на държавните такси? Трябва ли да има „субсидирани” административни услуги? При положителен отговор, какви ще бъдат критериите и какви услуги ще бъдат включени в субсидирането? Могат ли таксите да се използват за изпълнение на цели на политиките, като ограничаване на достъпа чрез налагане на високи такси? Какви са общите критерии за изчисляване на таксите? На кои агенции следва да бъде разрешено да запазват приходи от таксите в собствения си бюджет и на кои да не бъде разрешено (определяне на критериите за подбора)?

 Препоръчва се въвеждането в България на принципа за възстановяване на единичните разходи според добрата международна практика. Отчитането на единичните разходи е коректно, покрива разходите за услугата и по-лесно се внедрява в сравнение с отчитането на пълните разходи.

Преразглеждане на правната рамка. Сегашният Закон за държавните такси не е достатъчен, за да подкрепи прилагането на една съвременна структура на таксите. Всяка промяна в сегашната политика трябва да намери своето отражение в правната рамка и би се разграничила в две направления: принципите и процедурите за определяне на таксите за административни

услуги; и действително одобрените такси. Следователно, трябва да бъде приет нов и модерен закон за административните такси, установен според предприетата политика. Основно съществуват две алтернативи в това отношение, а именно: а) българското правителство да измени действащия Закон за държавните такси, или б) да се приеме нов закон. И двете опции могат да постигнат целта и е по-скоро въпрос на политическа преценка на коя алтернатива би се спряло българското правителство.

Приемане на обосновани (вътрешни) указания. Дори и в Австралия с добре обучените й публични служители са нужни вътрешни указания, дълги 50 страници, осигуряващи подходящо прилагане на принципа за възстановяване на разходите. В германската федерална провинция Хамбург също има указания от 30 страници с шест приложения, инструктиращи публичните служители за задачите им по изчисляването.

 Създаване на институционална рамка. Прилагането на реформата трябва да бъде подложено на мониторинг, трябва да се създаде нова структура на таксите и те да се контролират от властите. Освен това, трябва да се въведе и да се поддържа процес на редовно преразглеждане. Всичко това се нуждае от солидна институционална рамка.

 Ревизиране на режима за стимулиране. Сегашните стимули за ведомствата и длъжностните лица за повишаване на таксите и приходите от такси трябва да бъдат ревизирани. Те са в противоречие с принципа на възстановяване на разходите, тъй като водят до по-високи и понякога нецелесъобразни такси.

Подобряване на прозрачността. Приходите от такси принадлежат на държавата. Ако някакви средства от държавния бюджет трябва да се дават на отделни лица, тогава това трябва да става по прозрачен начин, за да може да се вижда кой какво получава и защо го получава.

 Премахване на противозаконните практики. Още преди приемането на новия закон, противозаконните практики трябва да бъдат премахнати. Практики като прилагането на „ограничителни такси” не са в съответствие със Закона за държавните такси и трябва да бъдат прекратени.

 Обучение на служители за изчисляването на разходите. В Германия и Австралия тези изчисления на разходите бяха нови за много публични служители и за правилното им обучение беше нужно време. Същото ще се наложи и в България, за да се гарантира правилното прилагане на реформата.

 



Тагове:   новини политика,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: expose
Категория: Новини
Прочетен: 557755
Постинги: 114
Коментари: 123
Гласове: 233
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Омбудсманът призова Дянков да защити клиентите от банките
2. Нарушения в реклами и договори за потребителски кредити според Комисия за защита на потребителите
3. Неравноправни клаузи в Общите условия на „Юробанк И Еф Джи България” АД
4. Неравноправни клаузи в общите условия за кредитиране на „ПроКредитБанк” АД
5. Омбудсмана на Република България: Абсурд е за 5 лв. такса да плащаме 6 лв. на банката
6. ПОДАВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ПЕТИЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
7. И банките имат слаби места - интервю с адв.Десислава Димитрова
8. Осъдих ЦКБ за незаконна лихва
9. Лихвите в България - удобно (не)зависими...когато рискът пада... те продължават да се качват
10. Препоръка на Съвета от 12 юли 2011 година относно Националната програма за реформи на България от 2011 г.
11. Отворено писмо: Ако законът беше ясен, дали хиляди майки биха го нарушили?
12. Списък на спечелените дела срещу банки в България
13. Омбудсманът сезира КС за противоконституционност на чл. 417, т.2 от ГПК
14. Осъдени банки поради незаконосъобразно повишени лихви по ипотечни кредити
15. КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ ПРЕД БЛИЦ: ПОТРЕСЕН СЪМ, ШЕФЪТ НА БНБ ОЧЕВИДНО НЕ ПОЗНАВА КОНСТИТУЦИЯТА
16. Още 4 банки разследвани за манипулиране на лихви
17. ЕС предлага манипулирането на лихви да се криминализира
18. Скандалът с лихвите се разраства
19. За тези, които пропуснаха предаването "Имат ли равни права банките и клиентите : http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1515421224-Imat_li_ravni_prava_bankite_i_klientite.html .
20. Русенец осъди "Уникредит" на 2 инстанции, банката му дължи надвзети пари
21. Любомир Христов: Банковият лобизъм в парламента е зараза с предсмъртни размери
22. Експерти: Седем мерки спират банките да крадат клиентите си