Ето защо решението на административния съд по заведено дело срещу мълчаливия отказ на КЗП да предостави пълен достъп до данните и документите, събрани, създадени от и съхранявани при КЗП, във връзка с проверката над дейността на 25 банки в страната, съставлява ключов етап, определящ смисъла от съществуването на Комисия за защита на потребителите, авторитета на извършваните от нея констатации и тежестта на отправените препоръки и забрани за извършване на нелоялна банкова дейност в страната за в бъдеще време. 

Видно от протоколно решение № 33/04.08.2012 г. КЗП констатира съществуването на множество неравноправни клаузи в типовите договори и общи условия на банки, отказали да се съобразят с нейните препоръки, в това число:

-                съгл. т.13.3, т.32.5 и т.33.2 от протокола КЗП взема решение да се предяви колективен иск за обявяване неравноправността на цитираните три клаузи  и банки;

-                съгл. т.29.1 от протокола комисията констатира наличието на неравноправна клауза, но отлага вземането на решение до следващото си заседание;

-                съгл.т.30.3 и т.30.5. от протокола КЗП констатира други неравноправни клаузи, като дава срок на неизправните банки до 10.10.2012 г. да отстранят нередностите.

Поради рязката промяна в информационния обмен от страна на КЗП, настъпил след 04.08.2012 г., поради отказа й да даде пълен достъп до информацията, до докладните си записки, до писмените отговори и становища на банките, до нецензурираните протоколи от проведените заседания, понастоящем липсва каквато и да е информация дали Комисия за защита на потребителите е изпълнила своите правомощия по закон, дали е спазила сроковете за реакция, определени по-горе, дали е санкционирала банките - нарушители, както и каква е съдбата на неравноравните клаузи, по отношение на които е налице спор между КЗП и банките относно тяхната нищожност, в това число ще бъде ли предявен колективен иск за защита накърнените права на потребителите на финансови услуги в страната.

Считам, че  множество подадени пред КЗП заявления за предоставяне на достъп изисканата информация представляват случай на надделяващ обществен интерес, доколкото изисканата информация и документация касае дейността на КЗП по извършената проверка над дейността на 25 банки в страната, както и резултатите от проверката.  Предоставянето на подробна информация и документация по извършената проверка би удостоверило верността на волеизявления на председателя на КЗП в публичното пространство, би разкрило по-детайлна информация относно извършената проверка и нейната законосъобразност, както и по отношение адекватността на предприетите санкции срещу констатираните нарушения. На второ място изисканата  информация касае изключително широк кръг от адресати – практически всички кредитополучатели физически лица на територията на Република България, защитата на техните имуществени права и накърнени интереси, както и разкриването на евентуална правната възможност за последваща индивидуална защита, в това число чрез завеждане на осъдителни искове срещу конкретни банки поради констатирани от КЗП нарушения в дейността на същите, в това число поради наличието на обявени от КЗП неравноправни /нищожни/ клаузи от типовите договори и общи условия на банките, и поради извършените от тях неоснователни обогатявания чрез неправомерно удържани суми по всички договори за кредит, попадащи под общия знаменател.

На собствено основание изисканата информация, свързана с докладни записки на КЗП и отговори на банките до КЗП, свързани с разглеждане на клаузи от типови договори, общи условия и методика за изчисление на лихвата, констатиране на неравноправни клаузи в тях и отправяне на препоръки за отрстраняване на констатираните нарушения на закона – не представлява нито търговска тайна, нито друга защитена информация. Нещо повече, всички търговски банки са длъжни по силата на чл.58 и чл.59 от Закона да кредитните институции да обявяват своите условия за отпускане на кредити в публичното пространство по ясен, изчерпателен и разбираем за аудиторията начин. Контролната дейност, извършвана от КЗП, също не представлява защитена информация или търговска тайна по смисъла на закона, поради което считам, че КЗП не е длъжна, нито има правомощие да изиска съгласие на третите проверяваните лица преди предоставяне на информация за извършваните от КЗП проверки в рамките на нейните контролни правомощия. Превратното тълкуване на чл.31 от ЗДОИ в обратен смисъл би опорочило духа на Закона за достъп до обществена информация, тъй като на практика би изключило дейността на всички контролни органи и публични институции извън обсега на същия закон. Считам, че председателят на КЗП представлява задължен субект по смисъла на ЗДОИ.  

 По смисъла на пар.1, т.5. от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ : „Не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя:

а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии;

б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения;

в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3;

г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица;

д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; 

6. "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.

С процесното заявление за достъп до информация бе изискана информация, която попада под всичките хипотези на пар.1, т.5 от ДР на ЗДОИ, в това число : „дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии”, „улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения”, „гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3”, „разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица”, „ опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси”, „исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.” 

През периода 2007 – 2012 г. Комисия за защита на потребителите обяви за неравноправни /и нищожни/ следните клаузи от Общите условия и договорите на банките, действащи в България :

1. Неравноправна по см. на чл.143, т.13, предл.2 и т.12, предл.2 е клаузата от договорите и/или общите условия на банката, съгласно която банката има право да извършва промяна в БЛП, в договорения лихвен процент и/или в размера на таксите и комисионите при промяна на пазарните условия, при съществено повишаване разходите на банката, при настъпване на промяна във финансовото състояние на потребителя, или при друга едностранна преценка от страна на банката, тъй като подобни клаузи предоставят на банката изключителното право да тълкува клаузите на договора, в това число понятието „промяна на пазарните условия”, „промяна в условията на финансовите пазари”, „съществено повишаване раходите на банката”, „промяна във финансовото състояние на потребителя”, която според банката „може  да засегне платежоспособността на кредитополучателя” и „възможността му да изпълнява договора си” или „промяна в нормативната уредба; На второ място подобни клаузи дават право на банката да увеличи съществено цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора без неблагоприятни последици /напр. без наказателна неустойка/, ако окончателно определената цена е значително завишена в справнение с цената, уговорена при сключването на договора.

 Относно цитираната по-горе неравноправна клауза Комисия за защита на потребителите е последователна в своите решения, констатации и предписания при извършените проверки по отношение на договорите за потребителски кредит. Комисията обявява за неравноправна по см. на чл.143, т.12, предл.1 от ЗПК  всяка клаузата от договорите и/или общите условия на банката за потребителски кредит, съгласно която кредитополучателят се задължава да заплаща такси и комисиони, предвидени в тарифата на банката, когато тарифата подлежи на едностранно изменение и има действие спрямо кредитополучателя от момента на влизането му в сила, без да е необходимо допълнително договаряне между страните. Когато касае договори за  потребителски кредити, съгласно решение на КЗП всички разходи / в това число такси и комисиони/ следва да бъдат посочени в договора за кредит като негови задължителни реквизити на основание чл.11, т.14 от ЗПК. В тази връзка промяната в тарифата е промяна в договора и следователно ще намери приложение чл.10, ал.3 от ЗПК, а именно : за всички изменения и допълнения в договора следва да се подписва допълнително споразумение между страните. Т.е. в случая неравноправността се основава на чл.143,т.2, предл.1 от ЗЗП, тъй като изключва или ограничава права на потребителите, произтичащи от закон.

Що се отнася до договорите за ипотечен кредит или потребителските договори обезпечени с ипотека, които попадат извън полезрението на Закона за потребителския кредит, Комисията за защита на потребителите не е така последователна в своите решения. В едни случаи / по отношение на едни банки/ тя счита, че едностранната промяна на лихвите или на тарифата за таксите и комисионите е неравноправна клауза, а при други идентични констатации комисията е склонна да приеме, че не е налице нарушение на закона, поради което не предприема никакви санкционни действия и не обявява същите клаузи за неравноправни.

Съгласно свое протоколно решение № 27/21.06.2012 г. КЗП намира за неравнопрана следната клауза в част ІІІ „Лихви и комисиони”, т.10.5. от договорите за кредит на банката : „Банката си запазва правото, при промени на пазарните условия, да променя размера на съществуващите и/или да въвежда, начислява и събира нови такси и комисиони по кредити, които са период на усвояване. Промяната влиза в сила, считано от датата на публикуване на тарифата, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Комисията за защита на потребителите счита, че подобна клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.13 от ЗЗП, тъй като на търговеца се предоставя изключителното право да тълкува клаузите на договора по отношение на понятието „необходимост от покриване на непредвидени разходи, резултат от промени на пазарните условия”. 

 Обаче, комисията не вижда нищо нередно в клаузи от ОУ и договори, които предвиждат едностранно изменение на приложимите такси и комисиони, в случаите когато банката си е спестила усилието да формулира каквато и да е причина, обосноваваща неблагоприятната за кредитополучателя промяна. 

Същевременно, видно от последната редакция от Общите условия, при които Уникредит Булбанк  АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /същите публикувани на официалния й уеб-адрес/, комисиона за управление на ипотечен кредит , както и комисиона при предсрочно погасяване на кредита се определят в размер съгласно действащата тарифа, подлежаща на едностранна промяна и актуализация от банката. Нещо повече, съгласно чл.24.1. от ОУ на банката, неоспорването на данните от месечните извлечения в 15-дневен срок след получаването им се счита за мълчаливо съгласие и потвърждение верността на данните по тях.

Всъщност, съгласно императивната разпоредба на чл.58, ал.2 от Закона за кредитните  институции, всички разходи по кредита, в това число такси и комисиони, се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит. На основание разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД  договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.  В тази връзка промяната в тарифата е промяна в договора и следователно ще намери приложение чл.20а от ЗЗД, а именно : за всички изменения и допълнения в договора следва да се подписва допълнително споразумение между страните. И тъй като по силата на чл.430, ал.3 от Търгоския закон договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, то всички негови изменения и допълнения, в това число досежно договорената методика за изчисление на лихвата, приложимия пазарен индекс и фиксирана надбавка, както и по отношение размера на таксите, неустойките и комисионите, бидейки част от задължителното определеното съдържание на писмения договор за банков кредит, подлежат на промяна единствено при подписване на изрично писмено допълнително споразумение между страните, но не и чрез едностранна промяна тарифата на банката за таксите, комисионите и неустойките. От тази гл.т. законът за кредитните институции, Законът за задълженията и договорите, Търговският закон и Закона за защита на поребителите не правят разграничение между двата вида договори за  кредит – потребителски или ипотечен, като задължават банките при всички случаи да определят изрично и изчерпателно размера на всички разходи по кредита /лихви, такси, неустойки и комисиони/ като задължителен реквизит в писмения договор за кредит и да не променят същите без постигането на изрично съгласие в писмено споразумение с кредитополучателя.

За справка ЗКИ чл. 58. (1) При отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, които съдържат най-малко:

1. данни за общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;

2. лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита;

3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията;

4. условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.

(2) Разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване.

На следващо място, видно от последната редакция от Общите условия, при които Уникредит Булбанк  АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /същите публикувани на официалния й уеб-адрес/, банката въвежда понятието „премия”, което попада под дефинициите на КЗП за неравноправност, тъй като предоставя на банката изключителното право да тълкува клаузите на договора, в това число понятието „ ресурс на баката според пазарните условия” на стр.1 от ОУ в глава „Понятия” , понятието „ценови условия на кредитния пазар”  на стр.3 от ОУ, т.9.3.5., понятието „влошаване кредитния рейтинг на България” на стр.4 от ОУ, т.9.6.1, понятието „промени в регулациите на БНБ и Министрество на финансите, засягащи функционирането на банките и изискванията към тях, в това число въвеждане на ограничения и допълнителни разходи по изпълнение на регулаторните изисквания” на стр.4 от ОУ, т.9.6.1, понятието „повишаване нивото на разходите за кредитен риск, свързани с кредити и аванси, определено като пълзящо средно на разходите за обезценка по кредити за последните 12 месеца от датата на последния отчет, съотнесено към средния обем на нетни вземания за същия период” на стр.4 от ОУ, т.9.6.1.  С въвеждане на цитираните клаузи в Общите си условия банката нарушава общите правила за сключване на договори и за изпълнение на договорни задължения по ЗЗД и по ЗКИ, също така изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон по отношение на банката при пълно или частично неизпълнение или при неточно изпълнение на нейните договорни задължения към клиента.

Съгласно ОУ на банката „Премията се определя от Управителния съвет на Уникредит Булбанк, съответно от делегиран от него Главен оперативен директор или друг овластен орган на банката, като отчита цената на банката на предоставяния кредитен ресурс и може да бъде променяна от  банката при настъпването и проявлението на последиците от обстоятелствата, посочени в ОУ и договорите за кредит.”

Като извод : в резултат на проведените „преговори” между КЗП и Уникредит Булбанк, отправените препоръки от комисията за премахване на неравноправните клаузи и осъществените на последващ етап констатаци на КЗП, че банката е изпълнила всички препоръки, двете страни /властимееща и частноправен субект/ в неразривна колаборация са преодолели препятствието пред банката да прилага по старите договори за кредит, сключени преди 2009 г., новодобавения трети компонет към лихвата – премия до 4,5 процентни пункта, въведена едностранно от Уникредит Булбанк в нарушение на договорената методика за определяне на лихвата съгласно действащите договори за кредит. За справка съгласно Протокол № 27/21.06.2012 г. на КЗП, т.ІІІ при направените от комисията анализи се констатира, че в сега действащите общи условия на банката базовият лихвен процент се формира от два компонента /пазарен лихвен индекс и премия/, за разлика от сключените договори с потребителите по постъпилите в комисията жалби, в които БЛП се формира от един компонент /пазарен лихвен индекс/. Банката може едностранно да променя размера на премията по реда, установен в ОУ на банката.  В разгледаните договори за кредит комисията установява, че БЛП е в размер само на съответния индекс според валутата, в която е отпуснат кредита. Като извод КЗП счита, че случаите на сключени договори с потребители, в които изрично е посочен начинът, по който се формира базовия лихвен процент и този начин е различен от този в Общите условия на банката, предимство имат конкретно договорените условия със съответния потребител, следователно Базов лихвен процент, формиран от индекс и премия не следва да се прилага по отношение на потребителите, в чиито договори Базовият лихвен процент е само в размер на съответния индекс. 

С решение на Управителния съвет на Уникредит Булбанк АД по Протокол № 38 / 14.10.2008 г. в годишния лихвен процент по действащите договори за кредит бе въведен трети допълнителен компонент – т.нар. „премия”, чрез включването на който банката неправомерно завиши приложимата лихва с едностранен акт.  С факта на едностранното повишение на лихвата по кредитите чрез включване на трети компонент – премия към нея, банката наруши договорената методика за изчисление на лихвата. В Протокол № 38 от 14.10.2008 г. е обективирано решението на Управителния съвет на банката цената за всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, който занапред ще се сформира не само от приложимия към договора пазарен лихвен индекс, но и от добавена към него премия, определяна в размер от нула до 200 базови пункта, както и от договорната фиксирана надбавка. С последващи решения на управителния съвет на банката (в този смисъл Протоколи № № 38/14.10.2008 г., № 9/26.02.2009 г., № 14/01.04.2009 г., № 25/05.06.2009 г. и публикувани в официалния сайт на банката 4 бр. „Уведомления” за промяна в съдържанието на „Базовия лихвен процент) размерът на едностранно въведената премия по действащите договори за кредит бе последователно увеличен от 1% до 4,5 %. Чрез цитираните по-горе едностранни актове  на Управителния си съвет Уникредит Булбанк добави към лихвите по всички договори за ипотечен кредит на физически лица премия в размер на 1 % за кредити в лева, евро, щ.долар и шв.франк, считано от 15.06.2009 г., допълнителна премия в размер на 1 %  за кредити в лева и евро, считано от 02.04.2009 г., допълнителна премия в размер на 1 % за кредити в евро и швейцарски франк, считано от 09.03.2009 г.,  и допълнителна премия в размер на 2,5 % за кредити в лева  и евро, считано от 01.04.2010 г.

  Понастоящем Комисия за защита на потребителите очевидно пренебрегва  своите първоначални препоръки и констатации, тъй като до сега липсва решение на КЗП за предявяване на колективен иск за обявяване неравноправността на същите клаузи от действащите договори за кредит, за които е констатирана подобна неравноправност, нито има наложена санкция на банката поради извършеното закононарушение.

      От своя страна Уникредит Булбанк АД се възползва от непоследователното поведение на КЗП по най-благоприятния за своите търговски интереси начин. В това число, независимо от многобройните отправени от КЗП препоръки на предходен етап, както и пренебрегвайки влязло в сила съдебно решение № 706/29.11.2012 г. на Окръжен съд гр.Русе, банката отказва да премахне обявената от съда за нищожна клауза от договора за кредит, както и да преустанови добавянето към ежемесечния лихвен процент на третия незаконно добавен от банката компонент – премия към лихвата. Видно от отговор на банката до ищеца, осъдил Уникредит Булбанк с влязло в сила съдебно решение да върне неправомерно удържаните суми, платени без правно основание, поради обявена нищожност /неравноправност/ на клауза 1.1.1.1. от Договора за кредит: „ ...Тъй като между страните няма влязло в сила решение, което със сила на присъдено нещо да установява нищожността на която и да е точка, съответно клауза от договора за банков кредит и приложимите към него общи условия, то дължимият от Вас размер на лихвите и погасителните вноски остава такъв, какъвто е договорен за лихвите....В предвид изясненото по-горе, както и изразеното от Вас /ищецът/ в хода на делата нежелание да запащате на банката така договорената цена, съответно волята и готовността на Уникредит Булбанк АД за доброволно изпълнение на съдебното решение, Ви предлагаме в срок до два месеца от датата на настоящото писмо да възстановите на банката получените на основание договора за банков кредит неиздължени суми по кредита, след като приспаднете присъдените Ви от Уникредит Булбанк АД с Решение № 881/11.05.2012 г. на Русенски районен съд вземания и разноски, както и присъдените Ви разноски по Решение № 706/29.11.2012 г. на Русенски окръжен съд....Невъзстановяването на дължимия кредит в посочения срок в пълен размер на непогасената му част удостоверява, че занапред приемате да изпълнявате задълженията си по договора за кредит така, както са установени в него, без да ги оспорвате.”

Ето съдържанието на нищожната клауза съгласно Протоколно решение 27/21.06.2012 г. на Комисия за защита на потребителите, и на Решение № 881/11.05.2012 г. на Русенски районен съд, потвърдено с влязло в сила Решение № 706/29.11.2012 г. на Русенски окръжен съд, която обаче банката възнамерява да прилага и за в бъдеще : „При кредити, изплащани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/, общият лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1.а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с два /два/ пункта. Кредитополучателят дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно общия размер на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 2 /два/ пункта от размера, определен от кредитора в деня на сключването на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява Кредитополучателя за извършената промяна в едноседмиченсрок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда, установен в т.11.1, буква”а”, т.2 от този договор.”

  Очевидно цялата контролна дейност на КЗП през периода 2007 – 2012 г., всички констатации, препоръки и доклади на комисията, както и две съдебни решения, влезли в законна сила, не са в състояние да преустановят прилаганите от Уникредит Булбанк нелоялни банкови практики и извършваните от  същата банка нарушения на закона, в това число чрез прилагането на неравноправни клаузи в действащите договори за кредит, както и чрез едностранно извършваното от банката нарушение в методиката за определяне на лихвата по договорите за кредит чрез добавянето на трети компонент – премия в размер до 4,5 процентни пункта.

От своя страна Комисията за защита на потребителите отправя противоречиви послания в публичното пространство чрез изричния си отказ  от упражняване на правомощията, произтичащи от закона, по официално обявяване на банките - закононарушители, стриктно и последователно преследване на извършваните от тях нарушения и тяхното неизменно санкциониране. От тези бездействия на КЗП следват изводите, че единствената извънсъдебна контролна инстанция, съществуваща в България, която разполага с власт да преустанови нелоялните банкови практики, се явява адвокат на подконтролните си лица, като застъпва позицията, че банките имат право да нарушават императивните разпоредби на закона, да не спазват препоръките на КЗП, да нарушават влезлите в законна сила съдебни решения и да прилагат нелоялни банкови практики, без да понасят никакви имуществени санкции за допуснатите закононарушения. До настоящия момент Комисия за защита на потребителите не е предявила колективен иск за обявяване нищожността на цитираната клауза 1.1.1.1. от раздел ІІ  на дейсващите договори за кредит, наименуван Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит. КЗП не е наложила на банката никаква санкция за констатираните от комисията закононарушения. Видно от официалната застъпена позиция на КЗП, всички банки са изпълнили отправените им предписания, отстранили са неравноправните клаузи от своите договори и ОУ, поради което не се налага предявяването на колективен иск за обявяване на тяхната нищожност. КЗП упорито мълчи каква ще бъде съдбата на заварените правоотношения, по които банките продължават да прилагат констатираните от комисията неравноправни клаузи, като комисията очевидно приема за свой приоритет не защитата на надделяващия обществен интерес, а запазването комфорта от анонимността на банките - нарушители, и отказа от санкциониране на нарушенията. Защитата накърнените права на кредитополучателите по действащите типовите договори с неравноправни клаузи е оставена изцяло в персоналното поле на пострадалия, без никаква подкрепа на институционално ниво / в това число КЗП и Банков надзор при БНБ/.

1. Комисията за защита на потребителите обявява на неравноправна по см. на чл.143, т.5 от ЗЗП клаузата от договорите и/или общите условия на банката, съгласно която банката си запазва право да начислява допълнителна лихва или лихва за забава върху целия дълг /в това число редовна главница/, а не само върху просрочената част, тъй като подобна клауза задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка чрез начисляването на лихва върху недължимата част от дълга.

Същевременно, видно от последната редакция от Общите условия, при които Уникредит Булбанк  АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /същите публикувани на официалния й уеб-адрес/, банката въвежда понятието Ценова рискова премия”, което попада под дефинициите на КЗП за неравноправност, тъй като предоставя на банката изключителното право да тълкува клаузите на договора, също така изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи по закон по отношение на банката при пълно или частично неизпълнение или при неточно изпълнение на нейните договорни задължения към клиента. Съгласно ОУ на банката „Ценова рискова премия” се определя в размер на два процентни пункта, като представлява разликата в индивидуално договорената цена на кредита, когато се обслужва редовно и тази с допуснато просрочие на вноска за лихва, главница или анюитетна вноска. Съгласно същите ОУ цената на редовен кредит е лихвата за съответния период на олихвяване при редовно плащане на вноските, която се договаря по взаимно съгласие на страните, докато цената на кредита при просрочие е лихвата за съответния период на олихвяване при просрочие на погасителни вноски плюс ценова премия от два процентни пункта. Съгласно т.9.1.1. от ОУ на банката дефинираният в ОУ и договора годишен лихвен процент представлява цената на редовно обслужвания кредит, която не включва ценовата рискова премия, с чийто размер цената на нередовно обслужвания кредит надвишава цената на редовния кредит. 

Като извод : в резултат на проведените „преговори” между КЗП и Уникредит Булбанк, отправените препоръки от комисията за премахване на неравноправните клаузи и осъществените на последващ етап констатаци на КЗП, че банката е изпълнила всички препоръки, двете страни /властимееща и частноправен субект/ в неразривна колаборация са преодолели препятствието пред банката при просрочие на вноска по кредита да не се прилага наказателна неустойка върху целия размер на дълга, а само върху просрочената част, посредство въвеждането на модифицираното понятие „Ценова рискова премия”. Т.е. след последната промяна от ОУ на Уникредит Булбанк АД от 25.09.2012 г. банката прилага наказателна неустойка в размер на 2 процентни пункта върху целия дълг /в това число редовен дълг/ при наличие на просрочие по отношение на част от него /напр. вноска по кредита/, дефинирайки наказателната неустойка като „ценова рискова премия”. От своя страна КЗП отказва да се произнесе относно законосъобразността на нововъведеното понятие „ценова рискова премия”, с което се заобикаля закона чрез налагане на наказателна неустойка върху редовния дълт  под друго наименование, като комисията очевидно пренебрегва своите предходни констатации и препоръки към банката, съгласно протокол № 29/14.07.2007 г., протокол № 20/29.05.2008 г., протокол № 5 / 10.02.2009 г., , протокол № 36/11.08.2010 г., протокол № 2/17.01.2011 г., протокол № 7 /16.02.2012 г., протокол № 27/21.06.2012 г.  В последния протокол № 36/24.09.2012 г. на КЗП по повод извършената проверка над дейността на 25 банки в страната комисият коментира отстраняването на неравноправни клаузи от типовите договори на банката, но не и от нейните общи условия. Съзнателен или не, пропускът е налице. 

1. Неравноправна по см. на чл.143, т.2 от ЗЗП е клаузата от договорите и/или общите условия на банката,  която предвижда автоматично  прекратяване на договора за кредит, възможност банката да го обяви за предсрочно изискуем или да начислява наказателна неустойка /допълнителна лихва/ в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на друг договор между него и банката или в случай, че потребителят не плати своевременно друго свое задължение на банката. Подобна клауза е неравноправна, тъй като нарушава общите правила за изпълнение на договорни задължения по ЗЗД, като изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон по отношение на банката при пълно или частично неизпълнение или при неточно изпълнение на нейните договорни задължения към клиента.

Независимо от констатираната неравноправност на КЗП съгласно действащите Общи условия, при които Уникредит Булбанк  АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /същите публикувани на официалния й уеб-адрес/, банката си запазва правото да обяви за предсрочно изискуеми вземанията си по договора за кредит при  настъпване на основание за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по всеки друг договор, сключен с банката, по който кредитополучателят  е страна./виж т.31 от ОУ/; също така банката си запазва правото да обяви предсрочна изискуемост на договора за кредит при непогасяване в срок на всяко изискуемо задължение на кредитополучателя за заплащане на главница и/или лихва към банката и/или свързаните с нея лица или неизпълнение към други кредитори, при условие че неизпълнението към други кредитори би създало предпоставки за неизпълнение на договора или вземане н абанката, независимо от основанието, което го поражда /виж т.29.3 от ОУ/.

До настоящия момент няма информация дали КЗП намира същата клауза все още за неравноправна, в потвърждение на своите предходни констатации, и възнамерява ли да санкционира банката, поради което неравноправната клауза се прилага необезпокоявано от банката.

1. Неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП във връзка с чл.34, ал.1 от ЗПК е клаузата от договорите и/или общите условия на банката за потребителски кредит,  която предвижда издаването на запис на заповед като гаранция при договора за потребителски кредит /съществува изрична законова забрана/.

1. Неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.13 от ЗЗП е клаузата от договорите и/или общите условия на банката,  която позволява на банката да прави едностранна преценка относно стойността и достатъчността на предоставеното договорно обезпечение и като следствие – да изисква допълнително обезпечение, да увеличава лихвата по кредита, да налага наказателни неустойки или да обявява кредита за предсрочно изискуем. Подобни клаузи са неравноправни, тъй като позволяват на банката да променя еднострано условията на договора въз основа на непредвидено в него основание / респ. предоставят на банката изключителното право да тълкува клаузи от договора. В тези случаи механизмът за определяне размера и вида на обезпечението е не само едностранен, но и са налице неясни и безконтролни критерии. Неравноправието се изразява също така във факта, че променените пазарни условия като негатив се поемат изцяло от потребителя – чл.143, т.13, предл.2 от ЗЗП, а именно : предоставя изключително право на баката да тълкува клазите на договора.

Независимо от констатираната неравноправност на КЗП съгласно действащите Общи условия, при коитоУникредит Булбанк  АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /същите публикувани на официалния й уеб-адрес/, банката си запазва правото да определя съгласно собствени правила стойността на предоставено като обезпечение имущество и неговата достатъчност, да изиска допълнително обезпечение или да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако поради изменение на цените, промяна на валутния крус или поради други обстоятелства стойността на имуществото, предмет на обезпечението, спадне и банката счете, че то е недостатъчно за гарантиране на вземанията й по кредита. /в този смисъл т.11,  т.15, т.29.1 от ОУ/. Банката си запазва правото , също така да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем, при неполагане на дължимата грижа с оглед защитата защитата интереса на банката като обезпечен кредитор по отношение на ипотекираното имущество /т.29.6 от ОУ/. 

До настоящия момент няма информация дали КЗП намира същата клауза все още за неравноправна, в потвърждение на своите предходни констатации, и възнамерява ли да санкционира банката, поради което неравноправната клауза се прилага необезпокоявано от банката.

1. Неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е клаузата от договорите и/или общите условия на банката за потребителски кредит,  в която не е определен изчерпателно годишния процент на разходите и всички включени в него компоненти към датата на подписване на договора за кредит /напр. ако не са вкрючени всички разходи по чл.19, ал.3, т.1 и т.3 от ЗПК, ако не са посочени всички такси, в това число такса ангажимент/.

1. Неравноправна по смисъла на чл.143, т.13 от ЗЗП е клаузата от договорите и/или общите условия на банката,  съгласно която с подписването на индивидуалните договори за кредит кредипотолучателят дава своето съгласие и се задължава да се информира лично и регулярно за промените в размера на базовия лихвен процент, публикувани в лихвения бюлетин на банката, достъпен в офисите и/или на електронния й адрес. Според комисията в такъв вид текстът на договора нарушава клаузата на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорен във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на кредитора и кредитополучателя по отношение начина на уведомяване.

            Независимо от констатираната неравноправност на КЗП съгласно действащите Общи условия, при които Уникредит Булбанк  АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /същите публикувани на официалния й уеб-адрес/, банката уведомява своите кредитополучатели за промените в размера на базовия лихвен процент предимно по два начина – чрез  публикации в лихвения бюлетин на банката, достъпен в офисите и/или на електронния й уебсайт. 

До настоящия момент няма информация дали КЗП намира същата клауза все още за неравноправна, в потвърждение на своите предходни констатации, и възнамерява ли да санкционира банката, поради което неравноправната клауза се прилага необезпокоявано от банката.

1. Неравноправна по смисъла на чл.143, т.13, предл.2 от ЗЗП е клаузата от договорите и/или общите условия на банката,  съгласно която в случай на нарушение от страна на кредитополучателя на която и да е от клаузите на договора и/или ОУ, договорът за кредит става предсрочно изискуем, тъй като подобна клауза предоставя изключително право на банката да тълкува клаузите на договора за кредит.

            Независимо от констатираната неравноправност на КЗП съгласно действащите Общи условия, при които Уникредит Булбанк  АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /същите публикувани на официалния й уеб-адрес/, банката си запазва правото да обяви за предсрочно изискуеми вземанията си по договора за кредит при  неизпълнение на всяко от изискванията по договора за кредит и настоящите общи условия /виж т.29.8 от ОУ/.

До настоящия момент няма информация дали КЗП намира същата клауза все още за неравноправна, в потвърждение на своите предходни констатации, и възнамерява ли да санкционира банката, поради което неравноправната клауза се прилага необезпокоявано от банката.

1. Неравноправна по смисъла на чл.143, т.13, предл.2 от ЗЗП е клаузата от договорите и/или общите условия на банката,  съгласно която кредитополучателят по договор за овърдрафт дължи на банката неустойка при предсрочно погасяване на кредита. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.3 от ЗПК при предсрочно погасяване на договори за кредит под формата на овърдрафт кредиторът няма право на обезщетение или неустойка.

1.  Съгласно свое протоколно решение № Протокол № 35 / 20.09.2012 г. Комисия за защита на потребителите счита, че е налице неравноправна клауза в договорите и общите условия на банките, при които в случай на просрочие сборът от договорената лихва и наказатена неустойка надхвърлят размера на тавана, определен съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД, в размер на законна лихва за забава, тъй като в тези случаи на основание чл.143 от ЗЗП  подобни клаузи изключват или ограничават права на потребители, произтичащи от закона.  

Независимо от констатираната неравноправност на КЗП съгласно действащите Общи условия, при които Уникредит Булбанк  АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /същите публикувани на официалния й уеб-адрес/, банката прилага по действащите договори за кредит договорни лихви в диапазона до 11 % и ценови рискови премии в размер на 2 % при просрочие, поради което по действащи договори за кредит начисляваната лихва върху целия дълг /в това число и редовен/ при просрочена вноска надхвърля 13 %. 

До настоящия момент няма информация дали КЗП намира същата клауза все още за неравноправна, в потвърждение на своите предходни констатации, и възнамерява ли да санкционира банката, поради което неравноправната клауза се прилага необезпокоявано от банката.

            По цитираните съображения Комисия за защита на потребителите е длъжна да зачете надделяващия обществен интерес и да предостави пълна, всеобхватна и нецензурирана информация по отношение на осъществената от нея дейност за проверка над дейността на 25 банки в страната, в това число да предостави нецензуриран достъп до своите протоколни решения, докладни записки, становища, мнения, препоръки, заповеди, наказателни постановления и всички други документи, които са създадени или съхранявани при КЗП.

            Ето защо, с оглед на изложеното,  изходът на административното производство с предмет обжалване незаконосъобразния изричен, а по отношение на част от запитванията – мълчалив отказ на Комисията да отговори на поставените въпроси по ЗДОИ, ще предопредели не само смисъла от съществуването на Комисия за защита на потребителите, но и самата възможност за защита накърнените права на потребителите на финансови услуги в България.