Постинг
09.08.2013 17:28 -
Председателят на КЗП осъден от АССГ заради мълчалив отказ да предостави информация за банки
Автор: expose
Категория: Новини
Прочетен: 3708 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2013 17:29
Прочетен: 3708 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 09.08.2013 17:29
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5260
гр. София, 26.07.2013 г.
http://domino.admincourtsofia.bg/BCAP/ADMC/WebData.nsf/ActsByCaseNo/C141B96BFCE5434FC2257BB7004CFEEA/$FILE/temp4148470797453708E918DE0B297603C2257BB700432CC9.pdf
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 32 състав, в публично заседание на 21.05.2013 г. в следния състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Николова при участието на секретаря Александра Ковачева,
като разгледа дело номер 341 по описа за 2013 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144-178 АПК. Образувано е по жалба на М. И. П. – А. срещу мълчалив отказ на Председателя на Комисия за защита на потребителите по Заявление вх. № Ц-03-8834/29.11.2012г. В жалбата и в писмени бележки са развити съображенията на жалбоподателя относно незаконосъобразността на мълчаливия отказ за предоставяне на обществена информация. Жалбоподателят поддържа тезата, че е налице надделяващ обществен интерес, поради която причина следва да му се предостави исканата информация. Моли съдът да отмени мълчаливия отказ и да върне преписката за ново произнасяне в указан от съда срок. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по подробно изложени в писмени бележки съображения. Твърди, че жалбата е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването. Исканата информация била предоставена на лицето, макар и след срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. Твърди, че е взето решение да бъде изискано съгласие от всички банки, за които се отнася исканата информация, като от болшинството от тях е изразено несъгласие за представяне на информацията. Твърди, че не е налице мълчалив отказ поради наличието на образувано съдебно производство пред АССГ по предходно заявление на жалбоподателя със същия предмет. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-ГРАД след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа и правна страна: Обжалва се подлежащ на обжалване индивидуален административен акт (чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/), от надлежна страна – адресат на акта и заявител на достъпа до обществена информация. За жалбоподателя е налице и интерес от обжалването, тъй като е отказан достъп до поисканата обществена информация. В тази връзка съдът не споделя доводът на ответника, че видно от протокол на 23.11.2012г. М. А. била получила достъп до исканата информация и поради тази причина липсва правен интерес за обжалване на мълчаливия отказ. По делото не е предоставен такъв протокол, като твърдения за същия се навеждат едва с писмените бележки. На 17.05.2013г. по делото е постъпила молба от А., в която изрично се посочва, че не е получила достъп до поисканата обществена информация. Молбата е докладвана в съдебно заседание на 21.05.2013г. и процесуалния представител на ответника не е оспорил това твърдение, не е представил категорични доказателства, че исканата обществена информация е предоставена. Поради липсата на доказателства за предоставяне на исканата информация за жалбоподателя, е налице правен интерес да оспори мълчаливия отказ на председателя на КЗП. Съдът не споделя и другият довод на ответника за недопустимост на жалбата – наличието на образувано съдебно производство по предходното заявление на А., постановеното решение, по което не е влязло в сила. Действително, със Заявление вх. № Ц-03-8834/05.10.2012г. А., заедно с П. С. и П. Н. е подала искане до КЗП за предоставяне на достъп до обществена информация. Отказът по това заявление е предмет на дело 10799/2012г. по описа на АССГ, 31 състав, видно от представената по делото справка от 06.03.2013г. на председателя на този състав и постановеното Решение № 2214/03.04.2013г., което не е влязло в сила, предвид липсата на изрично отбелязване в тази връзка. Заявлението, по което е постановен обжалвания в настоящото производство мълчалив отказ, е подадено на 29.11.2012г. (вх. № Ц-03-8834), същото е само от М. И. П. – А.. В него изрично се посочва, че се иска допълване на обществената информация, като изрично в 70 точки са описани документите, до които се иска достъп. Посочен е и начинът, по които следва да се предостави информацията. При наличието на нова информация, до която се иска достъп, при това изрично посочена съдът намира, че е налице отделно заявление, по което административният орган дължи произнасяне. Заявлението от 05.10.2012г. и от 29.11.2012г. са самостоятелни и постановеният по тях административен акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Жалбата, подадена на 21.12.2012г., е в срок, доколкото се обжалва мълчалив отказ, а от доказателствата по делото се установява, че заявлението, по което е следвало да се произнесе органът, е депозирано на 29.11.2012г. Предвид това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна. Административното производство е започнало със Заявление № Ц-03-8834 от 29.11.2012г. от А.. Със заявлението е поискан достъп до конкретно посочени документи/информация. Исканата информация е свързана с осъществени от КЗП проверки в търговски банки в Б. във връзка с нелоялни банкови практики по отпуснати банкови кредити. По делото е представено писмо изх. № Ц-09-10953/28.12.2012г. В същото е посочено, че във връзка с подаденото допълнително заявление от 29.11.2012г. и образуваното дело № 10799/2012г. по описана АССГ, КЗП на основание чл. 14, ал. 3 ГПК, няма да предприема по нататъшни действия за разрешаването на спора до произнасянето на съда. Няма данни за датата, на която А. е уведомена за това писмо. На л. 129 от делото се намира копие от интернет страница на КЗП, папка изпратени писма, но няма индикация, че писмото е получено от жалбоподателя. По делото са представени доказателства – писмо изх. № Ц-203-8950/31.10.2012г. (получено от А. на 26.11.2011г., видно от обратната разписка на М. ЕСКПРЕС бар код 2100014663762) и писмо изх. № Ц-03-8950/21.11.2012г. От същите се установява, че по повод на първото подадено заявление е поискано съгласие от третите лица, за които се отнася исканата информация. В тази връзка е взето решение от КЗП, видно от Протокол № 40 от 18.10.2012г. Представени са доказателства – писма до банките в Б. за даване на съгласие за предоставяне на исканата информация. Представена е и заповед № 1362/21.11.2012г., за предоставяне на ограничен достъп до обществена информация по заявлението на А., Н. и С. от 05.10.2012г. Останалите доказателства съдът намира, че са неотносими към спора, поради което не следва да ги обсъжда. Предвид установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна. Обществените отношения свързани с достъпа до обществена информация са уредени от ЗДОИ. Законът не посочва конкретен държавен орган натоварен с функции по предоставяне на достъп до обществена информация. В чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. От тълкуването на тази разпоредба следва, че органът които създава обществена информация е този, които взема решение, съответно отказва достъпът до тази информация. В процесния случай органът, които е следвало да се произнесе по подаденото искане за достъп до обществена информация е председателя на КЗП, поради което правилно заявлението за достъп до обществена информация е отправено до него и той и компетентния орган, които следва да се произнесе по направеното искане. Съгласно чл. 2 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. В този смисъл Решение № Решение № 1701 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2012 г., V о. В чл. 37 от ЗДОИ са посочени основанията, при които се отказва достъп до обществена информация. В чл. 38 ЗДОИ е посочено какво следва да съдържа решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация: правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ следва да се приеме, че административния орган дължи мотивирано произнасяне по подадено искане за достъп до обществена информация. В случай, че отказва да предостави достъп, то следва изрично да са посочени мотивите за този отказ. Представеното по делото писмо изх. № Ц-09-10953/28.12.2012г. на председателя на КЗП, съдът не възприема като изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. По своите правни последици то представлява акт, с койтоп роизводството по заявлението се спира до произнасяне на съда с влязъл в сила акт по дело 10799/2012г. по описа на АССГ. Това писмо не е съобщено на А., поради което не е влязло в сила и целеното с него спиране на производството по заявлението не е настъпило. Органът сезиран с искане за предоставяне на обществена информация е длъжен да се произнесе в законовия срок. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Със заявлението, по което органът не се е произнесъл се иска информация създавана от КЗП. От постановения мълчалив отказ не може да се установи защо е необходимо съгласието на трети лица за предоставянето на исканата информация. Ако органът счита, че са налице основания за отказ за предоставяне на обществена информация, по смисъла на чл. 37 ЗДОИ, то това следва да бъде посочено изрично, а не мълчаливо. Само така ще може да бъде извършена проверка на законосъобразността на постановения отказ. Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Делото като преписка следва да се върне на ответника за произнасяне в 14 –дневен срок от получаване на преписката. При този изход на спора претендираните от жалбоподателя разноски следва да му се присъдят в доказан по делото размер, на основание чл. 143, ал. 1 АПК – 10 лв. държавна такса за образуване на делото. А. претендира разноски за банкови преводи, пощенски и транспортни услуги, адвокатска защита, но не предоставя доказателства за реално извършени разходи. Не е представен и списък на разноските.
Така мотивиран, Административен съд София-град, ІІ–ро отделение – 32-ри състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по жалба на М. И. П. – А. мълчалив отказ на Председателя на Комисия за защита на потребителите по Заявление вх. № Ц-03-8834/29.11.2012г. ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Комисия за защита на потребителите за произнасяне по подаденото от М. И. П. – А. Заявление вх. № Ц-03-8834/29.11.2012г. в 14-дневен срок от получаване на преписката. ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на М. И. П. – А. сумата от 10,00 (десет) лева деловодни разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд на Република Б.. Препис от решението да се изпрати на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 32 състав, в публично заседание на 21.05.2013 г. в следния състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Николова при участието на секретаря Александра Ковачева,
като разгледа дело номер 341 по описа за 2013 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144-178 АПК. Образувано е по жалба на М. И. П. – А. срещу мълчалив отказ на Председателя на Комисия за защита на потребителите по Заявление вх. № Ц-03-8834/29.11.2012г. В жалбата и в писмени бележки са развити съображенията на жалбоподателя относно незаконосъобразността на мълчаливия отказ за предоставяне на обществена информация. Жалбоподателят поддържа тезата, че е налице надделяващ обществен интерес, поради която причина следва да му се предостави исканата информация. Моли съдът да отмени мълчаливия отказ и да върне преписката за ново произнасяне в указан от съда срок. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по подробно изложени в писмени бележки съображения. Твърди, че жалбата е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването. Исканата информация била предоставена на лицето, макар и след срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. Твърди, че е взето решение да бъде изискано съгласие от всички банки, за които се отнася исканата информация, като от болшинството от тях е изразено несъгласие за представяне на информацията. Твърди, че не е налице мълчалив отказ поради наличието на образувано съдебно производство пред АССГ по предходно заявление на жалбоподателя със същия предмет. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-ГРАД след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа и правна страна: Обжалва се подлежащ на обжалване индивидуален административен акт (чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/), от надлежна страна – адресат на акта и заявител на достъпа до обществена информация. За жалбоподателя е налице и интерес от обжалването, тъй като е отказан достъп до поисканата обществена информация. В тази връзка съдът не споделя доводът на ответника, че видно от протокол на 23.11.2012г. М. А. била получила достъп до исканата информация и поради тази причина липсва правен интерес за обжалване на мълчаливия отказ. По делото не е предоставен такъв протокол, като твърдения за същия се навеждат едва с писмените бележки. На 17.05.2013г. по делото е постъпила молба от А., в която изрично се посочва, че не е получила достъп до поисканата обществена информация. Молбата е докладвана в съдебно заседание на 21.05.2013г. и процесуалния представител на ответника не е оспорил това твърдение, не е представил категорични доказателства, че исканата обществена информация е предоставена. Поради липсата на доказателства за предоставяне на исканата информация за жалбоподателя, е налице правен интерес да оспори мълчаливия отказ на председателя на КЗП. Съдът не споделя и другият довод на ответника за недопустимост на жалбата – наличието на образувано съдебно производство по предходното заявление на А., постановеното решение, по което не е влязло в сила. Действително, със Заявление вх. № Ц-03-8834/05.10.2012г. А., заедно с П. С. и П. Н. е подала искане до КЗП за предоставяне на достъп до обществена информация. Отказът по това заявление е предмет на дело 10799/2012г. по описа на АССГ, 31 състав, видно от представената по делото справка от 06.03.2013г. на председателя на този състав и постановеното Решение № 2214/03.04.2013г., което не е влязло в сила, предвид липсата на изрично отбелязване в тази връзка. Заявлението, по което е постановен обжалвания в настоящото производство мълчалив отказ, е подадено на 29.11.2012г. (вх. № Ц-03-8834), същото е само от М. И. П. – А.. В него изрично се посочва, че се иска допълване на обществената информация, като изрично в 70 точки са описани документите, до които се иска достъп. Посочен е и начинът, по които следва да се предостави информацията. При наличието на нова информация, до която се иска достъп, при това изрично посочена съдът намира, че е налице отделно заявление, по което административният орган дължи произнасяне. Заявлението от 05.10.2012г. и от 29.11.2012г. са самостоятелни и постановеният по тях административен акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Жалбата, подадена на 21.12.2012г., е в срок, доколкото се обжалва мълчалив отказ, а от доказателствата по делото се установява, че заявлението, по което е следвало да се произнесе органът, е депозирано на 29.11.2012г. Предвид това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна. Административното производство е започнало със Заявление № Ц-03-8834 от 29.11.2012г. от А.. Със заявлението е поискан достъп до конкретно посочени документи/информация. Исканата информация е свързана с осъществени от КЗП проверки в търговски банки в Б. във връзка с нелоялни банкови практики по отпуснати банкови кредити. По делото е представено писмо изх. № Ц-09-10953/28.12.2012г. В същото е посочено, че във връзка с подаденото допълнително заявление от 29.11.2012г. и образуваното дело № 10799/2012г. по описана АССГ, КЗП на основание чл. 14, ал. 3 ГПК, няма да предприема по нататъшни действия за разрешаването на спора до произнасянето на съда. Няма данни за датата, на която А. е уведомена за това писмо. На л. 129 от делото се намира копие от интернет страница на КЗП, папка изпратени писма, но няма индикация, че писмото е получено от жалбоподателя. По делото са представени доказателства – писмо изх. № Ц-203-8950/31.10.2012г. (получено от А. на 26.11.2011г., видно от обратната разписка на М. ЕСКПРЕС бар код 2100014663762) и писмо изх. № Ц-03-8950/21.11.2012г. От същите се установява, че по повод на първото подадено заявление е поискано съгласие от третите лица, за които се отнася исканата информация. В тази връзка е взето решение от КЗП, видно от Протокол № 40 от 18.10.2012г. Представени са доказателства – писма до банките в Б. за даване на съгласие за предоставяне на исканата информация. Представена е и заповед № 1362/21.11.2012г., за предоставяне на ограничен достъп до обществена информация по заявлението на А., Н. и С. от 05.10.2012г. Останалите доказателства съдът намира, че са неотносими към спора, поради което не следва да ги обсъжда. Предвид установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна. Обществените отношения свързани с достъпа до обществена информация са уредени от ЗДОИ. Законът не посочва конкретен държавен орган натоварен с функции по предоставяне на достъп до обществена информация. В чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. От тълкуването на тази разпоредба следва, че органът които създава обществена информация е този, които взема решение, съответно отказва достъпът до тази информация. В процесния случай органът, които е следвало да се произнесе по подаденото искане за достъп до обществена информация е председателя на КЗП, поради което правилно заявлението за достъп до обществена информация е отправено до него и той и компетентния орган, които следва да се произнесе по направеното искане. Съгласно чл. 2 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. В този смисъл Решение № Решение № 1701 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2012 г., V о. В чл. 37 от ЗДОИ са посочени основанията, при които се отказва достъп до обществена информация. В чл. 38 ЗДОИ е посочено какво следва да съдържа решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация: правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ следва да се приеме, че административния орган дължи мотивирано произнасяне по подадено искане за достъп до обществена информация. В случай, че отказва да предостави достъп, то следва изрично да са посочени мотивите за този отказ. Представеното по делото писмо изх. № Ц-09-10953/28.12.2012г. на председателя на КЗП, съдът не възприема като изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. По своите правни последици то представлява акт, с койтоп роизводството по заявлението се спира до произнасяне на съда с влязъл в сила акт по дело 10799/2012г. по описа на АССГ. Това писмо не е съобщено на А., поради което не е влязло в сила и целеното с него спиране на производството по заявлението не е настъпило. Органът сезиран с искане за предоставяне на обществена информация е длъжен да се произнесе в законовия срок. С оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Със заявлението, по което органът не се е произнесъл се иска информация създавана от КЗП. От постановения мълчалив отказ не може да се установи защо е необходимо съгласието на трети лица за предоставянето на исканата информация. Ако органът счита, че са налице основания за отказ за предоставяне на обществена информация, по смисъла на чл. 37 ЗДОИ, то това следва да бъде посочено изрично, а не мълчаливо. Само така ще може да бъде извършена проверка на законосъобразността на постановения отказ. Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Делото като преписка следва да се върне на ответника за произнасяне в 14 –дневен срок от получаване на преписката. При този изход на спора претендираните от жалбоподателя разноски следва да му се присъдят в доказан по делото размер, на основание чл. 143, ал. 1 АПК – 10 лв. държавна такса за образуване на делото. А. претендира разноски за банкови преводи, пощенски и транспортни услуги, адвокатска защита, но не предоставя доказателства за реално извършени разходи. Не е представен и списък на разноските.
Така мотивиран, Административен съд София-град, ІІ–ро отделение – 32-ри състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по жалба на М. И. П. – А. мълчалив отказ на Председателя на Комисия за защита на потребителите по Заявление вх. № Ц-03-8834/29.11.2012г. ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Комисия за защита на потребителите за произнасяне по подаденото от М. И. П. – А. Заявление вх. № Ц-03-8834/29.11.2012г. в 14-дневен срок от получаване на преписката. ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на М. И. П. – А. сумата от 10,00 (десет) лева деловодни разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд на Република Б.. Препис от решението да се изпрати на страните. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ - "КЛИЕНТИТЕ НИ ...
БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ - "КЛИЕНТИТЕ НИ ...
Комисия за защита на потребителите каза ...
БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ - "КЛИЕНТИТЕ НИ ...
Комисия за защита на потребителите каза ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Омбудсманът призова Дянков да защити клиентите от банките
2. Нарушения в реклами и договори за потребителски кредити според Комисия за защита на потребителите
3. Неравноправни клаузи в Общите условия на „Юробанк И Еф Джи България” АД
4. Неравноправни клаузи в общите условия за кредитиране на „ПроКредитБанк” АД
5. Омбудсмана на Република България: Абсурд е за 5 лв. такса да плащаме 6 лв. на банката
6. ПОДАВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ПЕТИЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
7. И банките имат слаби места - интервю с адв.Десислава Димитрова
8. Осъдих ЦКБ за незаконна лихва
9. Лихвите в България - удобно (не)зависими...когато рискът пада... те продължават да се качват
10. Препоръка на Съвета от 12 юли 2011 година относно Националната програма за реформи на България от 2011 г.
11. Отворено писмо: Ако законът беше ясен, дали хиляди майки биха го нарушили?
12. Списък на спечелените дела срещу банки в България
13. Омбудсманът сезира КС за противоконституционност на чл. 417, т.2 от ГПК
14. Осъдени банки поради незаконосъобразно повишени лихви по ипотечни кредити
15. КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ ПРЕД БЛИЦ: ПОТРЕСЕН СЪМ, ШЕФЪТ НА БНБ ОЧЕВИДНО НЕ ПОЗНАВА КОНСТИТУЦИЯТА
16. Още 4 банки разследвани за манипулиране на лихви
17. ЕС предлага манипулирането на лихви да се криминализира
18. Скандалът с лихвите се разраства
19. За тези, които пропуснаха предаването "Имат ли равни права банките и клиентите : http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1515421224-Imat_li_ravni_prava_bankite_i_klientite.html .
20. Русенец осъди "Уникредит" на 2 инстанции, банката му дължи надвзети пари
21. Любомир Христов: Банковият лобизъм в парламента е зараза с предсмъртни размери
22. Експерти: Седем мерки спират банките да крадат клиентите си
2. Нарушения в реклами и договори за потребителски кредити според Комисия за защита на потребителите
3. Неравноправни клаузи в Общите условия на „Юробанк И Еф Джи България” АД
4. Неравноправни клаузи в общите условия за кредитиране на „ПроКредитБанк” АД
5. Омбудсмана на Република България: Абсурд е за 5 лв. такса да плащаме 6 лв. на банката
6. ПОДАВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ПЕТИЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
7. И банките имат слаби места - интервю с адв.Десислава Димитрова
8. Осъдих ЦКБ за незаконна лихва
9. Лихвите в България - удобно (не)зависими...когато рискът пада... те продължават да се качват
10. Препоръка на Съвета от 12 юли 2011 година относно Националната програма за реформи на България от 2011 г.
11. Отворено писмо: Ако законът беше ясен, дали хиляди майки биха го нарушили?
12. Списък на спечелените дела срещу банки в България
13. Омбудсманът сезира КС за противоконституционност на чл. 417, т.2 от ГПК
14. Осъдени банки поради незаконосъобразно повишени лихви по ипотечни кредити
15. КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ ПРЕД БЛИЦ: ПОТРЕСЕН СЪМ, ШЕФЪТ НА БНБ ОЧЕВИДНО НЕ ПОЗНАВА КОНСТИТУЦИЯТА
16. Още 4 банки разследвани за манипулиране на лихви
17. ЕС предлага манипулирането на лихви да се криминализира
18. Скандалът с лихвите се разраства
19. За тези, които пропуснаха предаването "Имат ли равни права банките и клиентите : http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1515421224-Imat_li_ravni_prava_bankite_i_klientite.html .
20. Русенец осъди "Уникредит" на 2 инстанции, банката му дължи надвзети пари
21. Любомир Христов: Банковият лобизъм в парламента е зараза с предсмъртни размери
22. Експерти: Седем мерки спират банките да крадат клиентите си
