До Върховен административен съд

7-мо отделение

По ахд 7182/2013 г.

ПИСМЕНИ БЕЛЕЖКИ

по КАСАЦИОННА    ЖАЛБА

От Маринела Иванова Петрова – Ашикова

                          срещу Решение № 2214/03.04.2013 г.,

                         постановено от АССГ,31-ви състав, по АХД 10799/2012 г.

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ  АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Моля да бъде даден ход на делото, насроено за 18.11.2013 г. за о.с.з, като същото се гледа без мое участие.

С настоящото заявявам, че поддържам подадена от мен касационна жалба срещу Решение № 2214/03.04.2013 г., постановено от АССГ, 31-ви състав, по ахд 10799/2012 г.

С горепосоченото решение АССГ е отхвърлил жалбата ми срещу отказа на административния ръководител – председателя на Комисия за защита на потребителите да предостави в пълен обем поисканата информация  със Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ Ц-03-8834/05.10.2012 г. , относно:

- по т.1. от заявлението /изискващо информация относно всички предприети от Комисия за защита на потребителите действия и издадени от тях  актове през периода 01.01.2012 г. – понастоящем/ : КЗП отказа да ми предостави всички издадени от нея актове през процесния период, в това число 70 бр. становища и докладни записки, издадени през процесния период.

- по т.1.1. и т.1.2. от заявлението - по отношение на частичен изричен  отказ, състоящ се в заличенните данни на трети лица в три протокола от проведено заседание на КЗП : № 26/10.06.2012 г.,  № 07/16.02.2012 г. и № 25/06.07.2012 г.

- по т.1.3. и 1.4 от заявлението – по отношение на пълен изричен отказ от предоставяне на следните документи :

- 1.3. Копие от становището и приложените към него документи, подадено от „УниКредит“ Булбанк АД , получено в КЗП на 29.06.2012 г.

- 1.4. Копие от становищата и приложените към тях документи, подадени от всички проверявани от КЗП банки в страната.

По т.2 от заявлението–по отношение на частичен изричен  отказ, състоящ се в заличенните данни на трети лица в седем протокола от проведено заседание на КЗП: № 33/04.09.2012 г., № 42/31.10.2012 г.; № 38/04.10.2012 г., № 36/24.09.2012 г., № 14/29.03.2012 г., № 35/20.09.2012 г., № 39/10.10.2012 г.

По т.3  от заявлението – по отношение на мълчалив отказ за предоставяне на следната информация : преписи от всички  актове, издадени от КЗП, с които се предприемат действия за реализиране на административно- наказателна отговорност срещу всички проверявани от КЗП банки в страната, в това число Уникредит Булбанк АД, включително протоколите на КЗП, в които се  взема решение за предприемане на действия за реализиране на административно наказателна отговорност и издадените въз основа на тях наказателни постановления през периода 01.01.2012 г. – понастоящем.

АССГ е отхвърлил жалбата с аргумент, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, в условията на оперативна самостоятелност на председателя на КЗП при преценката за вида и обема на предоставяната обществена информация  и при липсата на надделяващ обществен интерес.

Решението на първоинстанционния съд е постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и същото е необосновано.

Поисканите с процесното заявление данни съставляват обществена информация – официална и служебна, като по отношения на нейното важи презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес, уредена в пар.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Изисканата информация няма характеристиките нито на класифицирана информация, нито съставлява държавна, служебна или търговска тайна, тя не съдържа лични данни по смисъла на ЗЗЛЛ, нито е друга защитена от закона информация.

Ответната страна е длъжна да ми предостави по реда на ЗДОИ цялата изискана с процесното заявление информация в пълен обем по следните съобръжения :

1.Изисканата от мен информация съставлява актове, издадени и/или съхранявани в КЗП, издадени при упражняване на основните правомощия, с чиято цел е създадена и функционира Комисия за защита на потребителите, същите правомощия регламентирани в Закона за защита на потребителите и Закона за потрбителския кредит, като изисканите от мен актове  имат характера на официална / респ. служебна информация със самостоятелно значение по смисъла на ЗДОИ.

2.Предоставянето на изисканата информация в пълен обем има за цел да удостовери доколко КЗП изпълнява коректно и в пълен обем своите основни функции по защита на потребителите на финансови услуги, дали същата разполага с професионална компетентност и капацитет да поеме извънсъдебната защита на потребителите на финансови услуги в България, или ако отговорът е отрицателен – това би наложило нарочното създаване на нова институция на финансовия омбудсман, с оглед изискванията на европейските директиви за защита на потребителите, както и при отчитане препоръката на Световната банка към България от 2010 г. поради констатирани от същата банка слабости и пропуски на националната ни уредба за защита на потребителите на банкови услуги.

3.Предоставянето на изисканата информация в пълен обем би удостоверило дали е налице точно и пълно спазване на Закона за защита на потребителите, съвестно изпълнение на всички задължения на КЗП, реламентирани в същия закон, или напротив - е налице бездействие, конфликт на интереси или злоупотреба със служебно положение на председателя на КЗП и на други длъжностни лица, тъй като съгласно приложени към делото протоколи от заседания на КЗП, през периода 2010 – 2012 г. комисията констатира многократно наличието на неравноправни клаузи от типовите договори и общите условия на 25 банки, функциониращи в България. Видно от приложени към делото съдебни решения последващото премахване на същите неравноправни клаузи не рефлектира върху действащите договори за кредит, по отношение на които новите общи условия и типови договори не намират приложение. Същевременно именно наличните неравноправни клаузи са довери до масови случаи на незаконосъобразно повишаване на лихвите по кредитите на физически лица, при които засегнатите кредитополучатели имат  право да претендират връщане на платените без правно основание суми от банките – кредитори. По тази причина публичното достояние на протоколите от КЗП, в които се описва в пълен обем кои са банките – нарушители и кои точно клаузи от типовите договори и общи условия комисията намира за неравноправни, ще предостави информация на всички кредитополучатели  за техните засегнати права и за възможността да претендират постфактум връщане на незаконосъобразно удържаните суми. Напротив, предоставянето на изисканата информация в непълен обем, при заличени данни относно нарушителите, има за пряк ефект нулева информираност по отношение на изисканите данни и създава неяснота и дезинформация по отношение на  засегнатите кредитополучатели за нарушените им права, нищожните клаузи от техните действащи договори за кредит, името на банката – нарушител и  за същестувващата правна възможност за съдебна защита.

4.Закона за потребителския кредит задължава КЗП при констатирани неравноправни клаузи да предяви колективен иск за устновяване на тяхната нищожност пред съда. Предоставянето на изисканата информация в пълен обем би внесло яснота за причините, поради които до настоящия момент КЗП бездейства и отказва да предяви такъв иск. Същевременно, съгласно ГПК при предявяване на колективен иск за установяване нищожноста на неравноправните клаузи от типовите договори и общите условия на банките – нарушители Комисия за защита на потребителите има регламентирано от закона задължение да оповести предявения иск чрез средствата за масово осведомяване, като направи обществено достояние предмета на така предявения иск, в това число – коя е банката нарушител, кой е кръга на засегнатите кредитополучатели и кои клаузи от договорите и типовите условия КЗП атакува пред съда като неравноправни / нищожни. Това е основен аргумент в подкрепа на твърдението ми, че изисканата с процесното заявление информация съставлява случай на надделяващ общественинтерес, тъй като законодателят в този случай изрично е задължил КЗП да направи публично достояние цялата изискана информация в пълен обем, а не да мълчи или да прикрива данни относно нарушителите с аргумент, че защитава интересите на трети лица. Основен приом в правната ни система, който обосновава логиката на законотворчество ни, е че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. В тази връзка банките нарушители нямат право да изискат от КЗП, нито КЗП има задължение да се допитва до същите дали да направи обществено достояние консатираните от комисията нарушения на закона.

АССГ не е отчел посочените по-горе аргументи, като е допуснал множество нарушения на закона, както следва :

І.НАРУШЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

1.Нарушен е чл.12, ал.3 от ЗДОИ, съгласно който достъпът до официална информация е свободен и се осъществява по реда на ЗДОИ. Информацията в протоколите и решенията на Комисия за защита на потребителите, както и в актовете за предприемане на действия по реализиране на административно-наказателна отговорност на банките, има характера на официална обществена информация по определението на чл. 2 и чл. 10 от ЗДОИ,  Всички тези актове имат своето самостоятелно правно значение, те отразяват дейността на администрацията, свързана с разрешаването на определени проблеми, и информацията, която съдържат, дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти./ в този смисъл са Решение № 13637 от 24.10.2011 г. по адм. д. № 13840/2010 на Върховния административен съд.;  Решение № 9822 от 18.12.2001 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2001 г., докладчик съдията Диана Добрева/.

В противоречие с цитираната разпоредба първоинстанионният съд неправилно е счел, че административният ръководител на КЗП разполага с оперативна самостятелност да преценява коя официална обществена информация да предостави и коя – не. В противоречие на цитираната разпоредба АССГ, както и председателят на КЗП отказаха да предоставят информация относно:

-   по т.1.1., т. 1.2. и т.2 от заявлението : заличенните данни на трети лица в общо десет протокола от проведено заседание на КЗП : № 26/10.06.2012 г.,  № 07/16.02.2012 г. и № 25/06.07.2012 г., № 33/04.09.2012 г., № 42/31.10.2012 г.; № 38/04.10.2012 г., № 36/24.09.2012 г., № 14/29.03.2012 г., № 35/20.09.2012 г., № 39/10.10.2012 г.

- по т.3 от заявлението : преписи от всички  актове, издадени от КЗП, с които се предприемат действия за реализиране на административно- наказателна отговорност срещу всички проверявани от КЗП банки в страната, в това число Уникредит Булбанк АД, включително протоколите на КЗП, в които се  взема решение за предприемане на действия за реализиране на административно наказателна отговорност и издадените въз основа на тях наказателни постановления през периода 01.01.2012 г. – понастоящем.

            Информацията, посочена в придружително писмо с изх.№ Ц-03-8950/21.11.2012 г. /л.71/ от КЗП, че „за констатираните неравноправни клаузи КЗП не е привличала банките към административно-наказателна отговорност, респ. не е издавала наказателни постановления, тъй като наличието на неравноправни клаузи не е въздигнато в административно нарушение”, не съдържа пълен отговор на зададения въпрос в т.3 от процесното заявление, тъй като изисканата с него информация е с много по-широк обхват : тя обхваща всички  актове, издадени от КЗП, с които се предприемат действия за реализиране на административно- наказателна отговорност срещу всички проверявани от КЗП банки в страната, в това число във връзка с подвеждащи реклами, нелоялни практики и всички други нарушения на Закона за защита на потребителите, констатирани от КЗП, докато в цитираното писмо се съдържа информация само по отношение на нарушението по чл.143 от ЗЗП /констатираните неравноправни клаузи/, т.е. налице е отказ от предоставяне на информация дали са констатирани други нарушение на ЗЗП от страна на КЗП и дали са наложени  санкции за същите.

2.Нарушен е чл.13, ал.1 и ал.4 от ЗДОИ, съгласно които достъпът до служебна обществена информация е свободен, с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ,  /оперативната подготовка на актовете на органите без самостоятелно значение/ и той не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Когато търсената информация е служебна по своето естество, със самостоятелно значение, няма пречка да бъде предоставена на заявителя по предвидения в ЗДОИ ред. Дори да се възприеме, че дадени документи са вътрешнослужебни актове, на основание чл. 11 от ЗДОИ достъпът до служебна информация е свободен и се осъществява по реда на този закон, поради което достъп до информацията в тези актове трябва да бъде предоставен. Мненията и препоръките по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ могат да бъдат волеизявления както на друг орган, така и на самия орган, издаващ съответния акт. / в този смисъл са : Решение №86 от 05.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8262 / 2008.г, докладчик съдията Галина Христова;  Решение № 12327 от 31.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 4701/2003 г., докладчик съдията Милка Панчева;  Решение № 7836 от 29.08.2005 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2004 г., докладчик съдията Александър Еленков; Решение №6043 от 02.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1658 / 2011.г, докладчик председателя Йордан Константинов; Решение № 2308 от 06.03.2006 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2005 г., докладчик съдията Таня Вачева; Решение № 8459 от 20.10.2004 г. на ВАС по адм. д. № 3351/2004 г., докладчик съдията Юлия Ковачева/.

В противоречие с цитираната разпоредба и съдебна практика първоинстанионният съд неправилно е счел, че административният ръководител на КЗП разполага с оперативна самостятелност да преценява коя служебна обществена информация да предостави и коя – не. В противоречие на цитираната разпоредба АССГ, както и председателят на КЗП отказаха да предоставят информация относно:

- по 1.3. от заявлението : Копие от становището и приложените към него документи, подадено от „УниКредит“ Булбанк АД , получено в КЗП на 29.06.2012 г.

- по 1.4.  от заявлението : Копие от становищата и приложените към тях документи, подадени от всички проверявани от КЗП банки в страната.

- по т.1. от заявлението /изискващо информация относно всички предприети от Комисия за защита на потребителите действия и издадени от тях  актове през периода 01.01.2012 г. – понастоящем/ : КЗП отказа да ми предостави всички издадени от нея актове през процесния период, в това число 70 бр. становища и докладни записки, издадени през процесния период.

Становищата и докладните записки на КЗП, изискани с процесното заявление, не представляват междинни актове по проверката. Напротив, всяко едно становище и докладна записка представлява краен акт по извършена проверка на комисията срещу конкретна банка, което съдържа констатация за евентуално извършено нарушение – нелоялна търговска практика  и/или налични неравноправни /нищожни/ клаузи от типовите договори и общите условия на проверяваната банка, същата докладна записка или становище съдържа /или би трябвало да съдържа/ дадени последващи препоръки и констатации  на КЗП относно не/спазването на предходната препоръка, както и да предлага налагането на санкция на нарушителите. При всички случаи  е налице обществено очакване докладните записки и становища на КЗП да съдържат адекватна реакция на комисията, изразяваща се в налагане на санкции за неспазени предписания и решения за предприемане на последващи действия за преустановяване на нарушенията, по отношение на които проверяваното лице не е спазило препоръките.

3.Нарушен е чл.17, ал.3 от ЗДОИ, съгласно който достъпът до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, е свободен.

4.Нарушен е пар.1, т.5 и т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно пар.1, т.5, изр. последно от ДР на ЗДОИ е въведена презумцията за наличие на надделяващ обществен интерес, ползваща заявителя на обществена информация и задължаваща за нейното предоставянето както административният ръководител – председателят на КЗП, така и първоинстанционният съд - АССГ, освен ако бъдат събрани доказателства в подкрепа на противното.

В хода на съдебното дирене ответната страна не представи пред АССГ никакви доказателства, с които да обори обвързващата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес по пар.1, т.5 от ДР на ЗДОИ.

Напротив, в хода на производството пред АССГ по АХД 10799/2012 г. бяха събрани множество доказателства относно наличния надделяващ обществен интерес по отношение на изисканата със Заявление за достъп вх.№ Ц – 03-8834 от 05.10.2012 г. по описа на КЗП обществена информация.

В тази връзка в хода на първоинстанционното производство бяха изтъкнати доводи и аргументи, и приобщени доказателства, че предоставянето на пълен достъп до изисканата информация би удостоверило верността на  волеизявленията на КЗП,  отправени в публичното пространство /публикувани на интернет сайта на КЗП/, би разкрило по-детайлна информация относно извършената проверка и нейната законосъобразност, както и по отношение адекватността на предприетите санкции срещу констатираните нарушения.

По отношение на изисканата информация е налице надделяващ обществен интерес, тъй като предоставянето на пълен достъп до нея  : 

-                     „дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии”;

-                     „улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения”; 

-                     „гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3”;

-                     „разкрива ...други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица”;

-                     „ опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси”

-                     С „исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.” 

Във връзка с извършена от КЗП проверка над дейността на 25 банки в страната и резултатите по нея с процесното заявление бе изискана информация, чрез която жалбоподателите биха могли да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии (напр. във формираните във FB обществени групи на ощетени банкови клиенти, начисляващи десетки хиляди граждани, а дори и в обществени съвети, издигащи искания към законодателната власт) дали КЗП изпълнява или не задълженията си по защита на правата на потребителите на финансови услуги в банковия сектор в РБ.

Чрез процесното заявление за ДОИ се търси повишаване отчетността на КЗП и прозрачността по изпълнение на задълженията й за защита правата на ВСИЧКИ потребители – не само на част от потребителите за в бъдещ период, но и по отношение на предприетата дейност на комисията по защита на вече засегнати до момента на приключилата проверка граждани от действията на банките, тъй като с изисканата информация се цели установяване на следните обстоятелства:

–дали КЗП е предприела или не действия и конкретно наложила административно–наказателни мерки в кръга на правомощията си за многократно констатираните от нея нарушения през дълъг период от време /2006-2012 г./, по които КЗП е давала предписания на банките;

–ако КЗП не е предприела адекватни действия, то спрямо КОИ констатирани нарушители, за КОИ НАРУШЕНИЯ (като неизпълнение на давани от КЗП конкретни указания, или повторно извършване на такива след предписания на КЗП), И С КАКВИ МОТИВИ И АРГУМЕНТИ  КЗП е отказала да изпълни своите правомощия по закон в продължение на един дълъг период от време /2006 – 2012 г./, което е довело до наличието на сходни или същите констатирани деяния през 2012г. – нещо, по което липсва прозрачност и яснота и до днес.

На практика чрез обжалвания отказ за предоставяне на ОИ се постига обратен ефект, и се създава впечатление, че КЗП не просто не изпълнява задълженията си, а даже напротив – в разрез с тях съдейства и укрива обществена информация в услуга на рецидивно злоупотребяващи и нарушаващи закона и обществения интерес субекти, които с оглед евентуално осъщественото в края на извършваната проверка през август 2012 г. финално съобразяване с акт на КЗП, биват “амнистирани” за предходно свое противоправно поведение от органа, призван да осъществява контрол върху тях, който безспорно е задължен субект по чл.3 от ЗДОИ.  Т.е. чрез процесния отказ се прикрива и собственото бездействие на орган по ЗДОИ, чрез което се осуетява правото на заинтересованата общественост да установи наличието по §1,т.5 б.“г”, предл.3 от ДР на ЗДОИ на “ други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица”.

 Изисканата с процесното заявление информация касае изключително широк кръг от адресати – практически всички кредитополучатели физически лица на територията на Република България, защитата на техните имуществени права и накърнени интереси, както и разкриването на евентуална правната възможност за последваща индивидуална защита, в това число чрез завеждане на осъдителни искове на основание чл.55 от ЗЗД срещу конкретни банки поради констатирани от КЗП нарушения в дейността на същите, в това число поради наличието на обявени от КЗП неравноправни /нищожни/ клаузи от типовите договори и общи условия на същите банки, и поради извършените от банките неоснователни обогатявания чрез неправомерно удържани суми по всички договори за кредит, попадащи под общия знаменател.

Поисканата информация не съставлява търговска тайна, нито нейното разпространяване би могло да доведе до нелоялна конкуренция между търговци, като съгл. чл.17, ал.3 от ЗДОИ  в случаите на надделяващ обществен интерес при всички случаи  изисканата информация подлежи на предоставяне в пълен обем. В този смисъл е и пар.1, т.5 и т.6 от ДР на ЗДОИ, съгласно който : Не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й”.

Информацията, свързана с разглеждане на клаузи от типови договори, общи условия и методика за изчисление на лихвата, констатиране на неравноправни клаузи в тях и отправяне на препоръки за отрстраняване на констатираните нарушения на закона – не представлява нито търговска тайна, нито друга защитена информация. Нещо повече, всички търговски банки са длъжни по силата на чл.58 и чл.59 от Закона да кредитните институции да обявяват своите условия за отпускане на кредити в публичното пространство по ясен, изчерпателен и разбираем за аудиторията начин. Контролната дейност, извършвана от КЗП, също не представлява защитена информация или търговска тайна по смисъла на закона, поради което считам, че КЗП не е длъжна, нито има правомощие да изиска съгласие на третите проверяваните лица преди предоставяне на информация за извършваните от КЗП проверки в рамките на нейните контролни правомощия. Превратното тълкуване на чл.31 от ЗДОИ в обратен смисъл би опорочило духа на Закона за достъп до обществена информация, тъй като на практика би изключило дейността на всички контролни органи и публични институции извън обсега на същия закон. Считам, че председателят на КЗП представлява задължен субект по смисъла на ЗДОИ по отношение на извършваната контролна дейност от КЗП над дейността на 25 банки в страната, както и по отношение на всички други проверявани субекти.  

Разследваните от КЗП обстоятелства и факти касаят не конкретни, цифрово-определяеми параметри – част от конкретни търговски облигационни отношения между 2 субекта, съставляващи търговска тайна по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДОИ, а ЗАКОНОВОЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПУБЛИЧНИ общи условия – “правила” по упражняване и извършване на търговска дейност в общественозначим отрасъл на икономиката – банковия сектор, създадени и наложени в сравнително унифицирана форма за търговците в него.  Чрез въвеждането на неравноправни клаузи в същите общи условия частно-правни субекти /търговските банки/ са нарушавали правата на гражданите и обществения интерес през един продължителен период от време /2006 – 2012 г./, по време на който регулацията, контролът и санкционирането на нарушенията са били  възложена като законово задължение на КЗП. Ето защо изисканата информация с процесното заявление категорично не се вмества в ограничителните, изключващи задължението за предоставяне ОИ условия по ЗДОИ – тя нито е такава по чл.13 или чл.17 (не е търговска тайна и не създава условия за нелоялна конкуренция), нито е класифицирана информация или друга защитена тайна по см.чл.37(т.1) ЗДОИ, нито е такава по т.3 от същия текст.

Информацията относно идентификацията кой е извършител на констатирано нарушение, и с какви мотиви и аргументи КЗП не е извършила възложени й по закон действия категорично:

a)     не носи характеристиките на “личните данни” по см. на ЗЗЛД (и то не само защото третите лица по казуса са ЮЛ, а не ФЛ, и идентификационните им данни не само не попадат в приложното поле на ЗЗЛД, а даже напротив – задължително е да са публични, и те са обявени официално, напр. в ТР към АВп),

b)     нито на данни, отнасящи се до “правата и интересите на трети лица”, доколкото нямат характер на намеса в конкретни измерения и параметри на търговската им дейност, или формиращи и/или възлагащи нови, нерегламентирани права или задължения на банките, извън тези, чиито титуляри са те по закон.

Т.е изисканата информация по никакъв начин не би могла да измени, увеличи, наруши или дори лиши третите лица – банки от техни законово регламентирани права или задължения.

Напротив – чрез лишаване на неограничен обществен кръг правни субекти, каквито се явяват всички граждани и търговски дружества в качеството им на настоящи или бъдещи потребители на банкови услуги, от пълен достъп до изисканата информация, свързана с установяване незаконосъобразните действия, извършени от сравнително ограничения кръг субекти, опериращи в банковия сектор /проверяваните 25 търговски банки/,  де факто КЗП обслужва ограничен, частноправен интерес в ущърб на интереса на огромен кръг субекти, като възпрепятства възможността на последните да си изградят собствено мнение за дейността на комисията и да потърсят отговорност за действието или бездействието на държавния, обществен орган, създаден да защитава правата им пред икономически по– силните търговски субекти. С отказа да бъде предоставен в пълен обем  изисканата информация се създава впечатление, че чрез своята дейност Комисия за защита на потребителите брани проверяваните субекти /банките/, като игнорира накърнените права на потребителите на финансови услуги.  Чрез заличаване данните на нарушителите и отказа за предоставяне на точна идентификация коя банка кое нарушение е извършила /коя неравноправна клауза е прилагала в своите общи условия през дълъг период от време/  първоинстанционният съд, както и председателят на КЗП дават превес на правото на банките – нарушители да запазят в тайна извършените от тях нарушения пред правото на всички български граждани – кредитополучатели да узнаят за накърнените си права и да получат възможност за адекватна защита както чрез предприемане на санкционни действия от страна на КЗП, чрез изискване от КЗП да изпълни своите правомощия по закон и да предяви колективни искове за преустановяване на масовите нелоялни търговски практики и/или за обявяване нищожността на действащите разпоредби от типовите договори и общи условия на банките, незасегнати от извършените последващи корекции на новите общи условия на банките, така и чрез завеждане на индивидуални искове срещу нарушителите.

Следователно по  отношение на изисканата информация с процесното заявление е  налице хипотезата на на §1т.6, предл. 2 във връзка с  §1, т.5 б.”а”, б.”б”, б.”в”  и б.”г”, предл.3 (в частта “или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица”) от ДР на ЗДОИ.

В правото има един постулат - никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, така както нарушителят не може да черпи права от извършеното от него  нарушение, изисквайки същото  да не бъде разкрито и публично оповестено с единствен аргумент опазване доброто търговско име. Доброто търговско име на действащите в България търговски банки се изгражда и поддържа единствено чрез прилагането на лоялни банкови практики, законосъобразни договори и общи условия, показването на респект пред  закона, зачитане препоръките на КЗП и решенията на българския съд. В тази връзка разкриването на информация относно констатираните закононарушения и евентуалното не/съобразяване на проверяваните субекти с препоръките на КЗП би могло единствено да допринесе за преустановяване на нелоялните практики, за издигане авторитета на търговските банки като субекти, които спазват стриктно закона, и да доведе до чувствително повишаване защитата правата на потребителите на финансови услуги в страната.

В подкрепа на наличния надделяващ обществен интерес на българските граждани да узнаят за констатираните нарушения КЗП публикува на своя сайт http://www.kzp.bg/ информацията относно всички проверявани от комисията търговски дружества /с изключение на търговските банки/, относно констатираните от комисията нелоялни търговски практики или нарушения и относно наложените от КЗП санкции : напр. сайта http://www.kzp.bg/index.php?mode=viewd&group_id=15&document_id=1039 съдържа индформация относно издадените от комисията : Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - януари / март 2013г. ; Заповеди за забрана прилагането на нелоялни търговски практики 2013г.; Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - октомври / декември 2012г.; Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - юли / септември 2012г.; Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - април / юни 2012г.; Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - януари / март 2012г.; Заповеди за забрана прилагането на нелоялни търговски практики 2012г. и т.н. В тях се съдържа подробна информация относно нарушителите, с посочване на техните индивидуални данни, както и