Така напр. според Решение № 213 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 370/2011 г. на Върховен касационен съд : „Задълженията в чуждестранна валута са парични задължения. Няма пречка едно задължение във валута да бъде изплатено в български лева, тъй като съгласно чл. 25, ал. 2 ЗБНБ никой не може да откаже да приеме плащане в лева, но след като едно вземане съществува във валута, кредиторът не може да откаже да приеме и плащане в съответната валута. Ако плащането на валутното задължение се извършва в лева, длъжникът е длъжен да плати по обменния курс на съответната валута в деня и мястото на плащането. Положението на българския лев на единствено законно платежно средство в страната обаче поставя чуждестранните валути в положението на стока, която се купува и продава, единствено по отношение на него. Във всичко останало задълженията в чуждестранна валута не губят паричния си характер. Тези задължения не са за родово определени вещи и длъжникът не дължи предаването на вещи поне от средно качество съгласно чл. 64 ЗЗД. Задълженията в чуждестраннавалута са задължения за стойност (и затова, ако са възникнали напр. в германски марки, се дължат в евро); пълното им неизпълнение е изключено и е възможно единствено забавеното им изпълнение, за което се дължи законна лихва в размер, определен съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД.“ Пак според същото Решение № 2313/2012 г. „Когато едно задължение е възникнало и съществува в чужда валута, длъжникът може да изпълни по свой избор, като плати в уговорената валута, а ако плащането става на българска територия, и в лева (съгласно чл. 25, ал. 2 ЗБНБ) според обменния курс на чуждата валута по времето и мястото на плащане. Длъжникът по задължение в чужда валута не може да плати в лева по избран от него курс, тъй като от възникването на вземането до деня на плащането са възможни колебания на обменния курс и не бива кредиторът да получи по-малко от това, което му се дължи в действителност. Като общо правило и кредиторът не може да избира курса, по който да бъде изплатено едно задължение в чужда валута, тъй като поради колебанията в курса, е възможно длъжникът да плати повече от това, което дължи в действителност. По изключение законът дава възможност на кредитора с вземане във валута да избира, по какъв курс да му се плати в лева (чл. 494, ал. 1 изр. 2  ТЗ).“ В цитираното съдебно решение „Когато вземането е присъдено във валута, при принудителното изпълнение то се погасява чрез плащане в български лева по обменния курс на съответната валута в деня и мястото на плащането (разпределението). Когато кредиторът има право и е избрал да претендира вземането си в български лева, то му се дължи по обменния курс на съответната валута в деня и мястото на падежа.“

       Според Решение № 61 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 153/2009 г. на Върховен касационен съд: „Даването в заем на парични средства в чужда валута не е пречка връщането на сумата да се претендира в левовата й равностойност. Това е така, тъй като паричните задължения са дългове за стойност и интересът на кредитора е да получи стойността като цяло, независимо от вида и естеството на паричните знаци, които могат да я съставляват - т. 4 на Тълкувателно решение № 2/1997г. ОСГК на ВКС.“ 

    Според предходно Тълкувателно решение № 2 от 01.12.1997 г. по гр.д. № 2/1997 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия : „Когато е допустимо търсенето на курсовата стойност на лева, размерът на вземането трябва да бъде определен към датата на настъпване на падежа, ако не е уговорено друго. Не е допустимо осъвременяване на задължението от съдилищата при промяна на курсовата стойност на лева.“ Пак според същото ТР № 2/1997 г. „Интересът на кредитора е да получи стойността като цяло, независимо от вида и естеството на паричните знаци, които могат да я съставляват. Поради това се приема, че паричните задължения са дългове за стойност.......С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в българскати лева, но в размер равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т.е. паричното задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към този момент..... Допустимо е присъждането на курсовата стойност на лева към датата на предявяване на иска, само когато страните не са уговорили срок и няма покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.Падежът на вземането, настъпил със заявяване на иска, изключва възможността съдът да присъди курсовата стойност на лева към датата на постановяване на решението. Недопустимо е определяне на курсовата стойност към момента на съдебното решение, защото с него се прави безспорно вземане, което вече е дължимо.Размерът на вземането не може да бъде определен и към момента на изпълнение на съдебното решение, защото това означава да се прехвърли на съдия-изпълнителя да определи всъщност дължимата сума, дори да се търси нещо извън предмета на спора“

1.  

    Принципът за точност и добросъвестност при изпълнение на задълженията налага паричните задължения в чуждестранна валута да се изпълняват в размер и валутата, уговорени от страните по сделките, като е недопустимо по избор на кредитора, на длъжника, на съда или на съдебния изпълнител да се подменя договорната воля на страните и изпълнението на парично задължение, уговорено или присъдено от съда в чуждестрана валута, да бъде извършено в друга валута/ респ. в български лев.

    

1.  

   Изпълнението в налични или в безналични пари във валута, различна от уговорената, е равнозначно на пълно неизпълнение и този случай кредиторът може да откаже да приеме изпълнението и да изисква точно и пълно изпълнение на паричното задължение в уговорената валута.

      

2.  

   Пълно и точно изпълнение на парично задължение по безкасов път е налице тогава, когато средствата са предоставени на разположение на кредитора – получател по сметка, с чието салдо той може да се разпорежда. Това е моментът, в който следва да се зачете, че е завършило изпълнението на парично задължения, изплащано по безкасов път. Не е допустимо да се приеме за валидно и пълно изпълнението на парично задължение по безкасов път при осъществен от длъжника превод по блокирана сметка, до чието салдо кредиторът- получател на паричното задължение няма достъп да тегли и да се разпорежда. Това е междинна вътрешнобанкова операция, но тя не представлява краен етап на изпълнение на поетото парично задължение по безкасов път.

      

3.  

     Клауза в договор, предвиждаща изпълнението на паричното задължение да бъде осъществено чрез превод по блокирана сметка, до която получателят няма достъп, не би могла да осигури точно и пълно изпълнение, и ако в самия договор не е предвидено да бъде осъществено пълно изпълнение на поетото задължение чрез последващо предоставяне на средствата на разположение на получателя в договорената валута, подобна клауза предвижда негоден начин на изпълнение и е нищожна поради противоречие с императивите за точно и пълно изпълнение.

    

     

4.  

    Изискването на чл.34, ал.2 от ЗПУПС преди осъществяване на сделка по обмяна на валута лицето, предлагащо услугата по обмяна на валута, да съобщи на платеца размера на всички такси, комисиони и обменния курс, при които ще се осъществи обмяната и платецът да предостави своето информирано съгласие, като приеме изрично предложените такси, комисиони и обменен курс, е условие за валидност на сделката по обмяна на валута. 

    

5.  

    След като преди сключване на сделка за обмяна на валута платецът/получател трябва да е наясно с размера на приложимия обменен курс, както и с дължимите такси и комисиони и да ги приеме преди извършване на операцията по обмяна, то клауза в договор, предвиждаща обмяна на валутата на паричното задължение по бъдещ валутен курс с неуточнена стойност, определян по размер едностранно от едната страна по сделката, без едновременно с това да са зададени условията, обективните индекси и механизма на изчисляване на курса в самия договор, е нищожна поради изначално неопределен предмет и поради липса на съгласие на основание чл.34,ал.2 от ЗПУПС.

     

    

6. При договори за кредит в чуждестранна валута, при които е налице порок в клаузите, регламентиращи начина и момента на изпълнение на паричното задължение или в клаузите, регламентиращи приложимите курсове за обмяна на валутата, в която следва да се изпълни паричното задължение, в интерес на правната сигурност договорът за кредит запазва своята валидност, ако същият е усвоен от кредитополучателя, като се приема, че двете страни са постигнали съгласие относно вида на валутата и размера на отпуснатия кредит за сумата, която е предоставена на разположение и усвоена от кредитополучателя.

    В случаите, при които съгласно сключени договори за предоставяне на кредит в швейцарски франк, банката е превела кредита в швейцарски франк по блокирана сметка на кредитополучателя, до която той няма достъп и не може да се разпорежда, е налице начално неизпълнение на паричното задължение на банката за отпускане на кредита в договорената валута. Операцията по извършената обмяна, при която банката извършва вторичен превод от франковата блокирана сметка по еврова сметка на кредитополучателя, до която той има достъп и с чието салдо може да се разпорежда, също е опорочена на две основания: 1. не е ясен размерът на курса, по който ще се се извърши обмяната към момента на подписване на договора; 2.обмяната е станала преди кредита да е усвоен, т.е. имаме начално отпускане на кредит в друга валута, различна от договорената. Дали франковият кредит е привидна сделка и като такава валутната клауза е нищожна, а страните са сключили прикрита валидна сделка за отпускане на сума в евро, по която банката е реализирала валидно изпълнение, а кредитополучателят се е съгласил и е усвоил сумата, или пък на свой ред кредитополучателят ще тръгне на претендира ново валидно изпълнение от страна на банката по франковия кредит е въпрос на лична преценка. Валутните клаузи за превод по блокирана сметка и за обмяна по неясен курс са нищожни на множество основания, в това число нарушение на правилата за точно и пълно изпълнение по ЗЗД и по Закона за платежните системи и платежните услуги, респ. отм. Наредба 3 за плащанията, както и на основание чл.143 от ЗЗП, в частност т.9 и т.14 от него.