До Администартивен съд - София град

Ж А Л Б А

От Адвокат Маринела Иванова Петрова - Ашикова от Адвокатска колегия – гр. София, Личен № 1600619810 Съдебен адрес:

Срещу:

1.Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд и

2. Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, утвърдени със Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО СЪДИЯ,

Моля да обявите нищожността , респ. да отмените като незаконосъобразна Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд, както и атакуваните по-долу разпоредби от Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, утвърдени със същата заповед, поради следните съображения:

В оспорената Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд не е посочено конкретно правно основание за нейното издаване.

В разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗСВ са регламентирани правомощията на председателя на окръжния съд, като по т. 1 е предвидено, че осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява.  . Съгласно чл. 88 ЗСВ, в гр.София има градски съд с правомощия на окръжен съд. По силата на чл.342, ал.2 от ЗСВ "с правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.", а издадения въз основа на цитираната норма ПАРОАВАС предоставя ограничено правомощие на административните ръководители в очертания кръг от вътрешноведомствени дейности и организация на съда по чл.342, ал.2 от ЗСВ с нарочни заповеди председателите на съдилищта да доуредят служебните задължения на служителите при подопечния им съд и техните функционални характеристики при уловията на изрична и ограничена по обхват законова делегация, предоставена на адм.ръководител на СГС на основание чл.49, ал.1, т.12 и чл.64, ал.1, т.11 и чл.67, т.9 от ПАРОАВАС във връзка с чл.342, ал.2 от ЗСВ.

С процесната Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд административният ръководител на СГС утвърждава вътрешноорганизационни правила за работата на подчинените му съдебни служители, с които, обаче, пряко засяга установените в Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата права на адвокатите във връзка с осъществяваната от тях професионална дейност, а така също засяга правата на всички останали граждани и юридически лица, както и на техните процесуални представители по конкретното дело - адвокати, роднини до определена степен на родство, юрисконсулти, управители на търговски дружества, други лица с юридическо образование, които имат право да осъществяват процесуално представителство в предвидените от закона случаи и да осъществяват справки по дела. От тази гл.т. Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС имат смесен характер - от една страна те представляват вътрешно-ведомствен акт, в който обаче се съдържат отделни разпоредби, излизащи извън основното предназначение на акта по чл.342, ал.2 от ПАРОАВАС да уреди длъжностните характеристики и организацията на работа в СГС, доколкото с конкретни разпоредби от процесните Правила се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица по смисъла чл.2, ал.2, т.3 in fine от АПК, поради което за мен е налице правен интерес от оспорването им. Нещо повече, атакуваните разпоредби от Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС , засягащи права и/или уреждащи задължения за трети лица, които нямат качеството на служители в СГС, въвеждат общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, имат нееднократно действие и се издават или приема от компетентен държавен орган, поради което в тази си част Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС следва да се характеризират като нормативен акт по смисъла на чл.1а от ЗНА, смислово те стоят най-близко до нормативната природа и регламентацията на правилника по чл.7, ал.1 от ЗНА, доколкото представляват нормативен акт, който се издават за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Прцесните Правила в атакуваната си част надхвърлят изричната законова делегация, предоставена на адм.ръководител на СГС на основание чл.49, ал.1, т.12 и чл.64, ал.1, т.11 и чл.67, т.9 от ПАРОАВАС във връзка с чл.342, ал.2 от ЗСВ., поради което същите са издадени при липса на компетентност, което обосновава тяхната нищожност.

Приемането на подобни нормативни правила за поведение следва да бъде извършено по правилата на ЗНА, в това число : по чл.12 ЗНА - същите правила могат да уреждат само материята, за която е предвидено тяхното изрично издаване; по чл. 15, ал.1 от ЗНА - нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.; по Чл. 18а. от ЗНА - при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета.; по чл.26, ал.1 от ЗНА - изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

С процесните Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, утвърдени със Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд, административният ръководител на СГС е допуснал грубо нарушение на визираните разпоредби и на процедурата за приемане на администартивен нормативен акт, доколкото :

1.Нарушил е императивната разпоредба на чл.18а от ЗНА, като е издал Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. за утвърждаване на Правилата преди и без осъществяване на предварителна оценка на въздействието, без провеждане на обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета от ЗНА, без представяне на обосновка /мотиви/ за тяхното приемане, допуснал е съществено процедурно нарушение при приемане на Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, което представлява самостоятелно основание за отмяна както на Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, така и на Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. за тяхното утвърждаване.

2.Нарушил е разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА, доколкото атакуваните разпоредби от Правилата нарушават императивните изисквания на нормативни документи от по-висока степен /ЗНА, ПАРОАВАС, ЗА, ГПК и НПК/, което обосновава материална незаконосъобразност и съставлява основание за отмяна на процесните Правилата и на Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. за тяхното утвърждаване.

3. Нарушил е разпоредбата на чл.342, ал.2 от ЗСВ, като е надхвърлил законовата делегация, предоставена му да регламентира изрично посочен от закона сегмент от вътрешни служебни правоотношения в подопечното му учреждение. Това представлява самостоятелно ооснование за обявяване на нищожност на процесните разпоредби поради липса на компетентност на административния ръководител на СГС при издаване на Правилата в тази им част, в която регулират общесствените отношения, свързани с предоставяне право на достъп, ограничаване на права и въвеждане на задължения за трети лица, които нямат качеството на служители при СГС, а така също разпоредби, свързани с ограничаване упражяването на правото за справки по дела във времево отношение, свързано с регламентиране работното време на службите и отделите в Софийски градски съд. Визираната материя впредвид своята обществена значимост е уредена с нормативни актове от по-висок ранг - ЗСВ, Закона за адвокатурата, ГПК, НПК, ПАРОАВАС, като същите нормативни актове не предоставят законова делегация на нито един ръководител на съд или друго учреждение в страната да издава актове по приложение, ограничение или каквато и да е друга регламентация на закрепеното на конституционно равнище право на достъп до правосъдие, а така също на правото на защита, предоставяно в пълен обем от адвокат на гражданите и юридическите лица.

При постановяването на Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица в Софийски градски съд Административния ръководител е излязъл извън правомощията си, като е уредил права и задължения на трети лица /страни по дела, техни пълномощници и адвокати/, т.е създал е правна регламентация за материя, която е извън неговите правомощия. Съгласно чл.342, ал.2 от ЗСВ "с правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им.", а ПАРОАВАС предоставя правомощие на административните ръководители с нарочни заповеди да доуредят служебните задължения на служителите при съда и техните функционални характеристики. Атакуваните разпоредби надхвърлят изричната законова делегация, предоставена на адм.ръководител на СГС на основание чл.49, ал.1, т.12 и чл.64, ал.1, т.11 и чл.67, т.9 от ПАРОАВАС във връзка с чл.342, ал.2 от ЗСВ., поради което същите разпоредби са издадени при липса на компетентност.

Първата част от процесните Правила, която е издадена при липса на компетентност и в нарушение на нормативен акт от висок ранг, поради което следва да бъде обявена за нищожна / респ. отменена поради допуснато нарушение на закона, касае регламентацията на работното време в Софийски градски съд, в рамките на което съдебните служители предоставят справки по дела и осигуряват достъп по документите по същите дела на адвокатите, страните по делата и техните процесуални представители .

Съгласно т.10. от Правилата , уреждащи предоставяне на справки на адвокати, страните и техните процесуални представители, са въведени редица ограничения за предоставяне на справки и проверка за движенията по делата в нарушение на разпоредбите на ЗСВ, ЗА, ПАРОАВАС, ГПК и НПК, регламентиращи единно работно време, а така също идентични права на достъп до документите и книжата по всички дела, съхранявани в службите и деловодствата на съдилищата на територията на цялата страна. Целта на унифицираната уредба за правила и време на достъп до делата във всички съдилища на територията на цялата страна е елемент от конституционно закрепеното право на защита на гражданите и юридическите лица, гарантирано им от чл. 134 от Конституцията на Република България, посредством установяване на общи за всички съдилища и служби работно време и правила за достъп до делата във всеки един съд на територията на Република България.

Атакуваната разпоредба по т.10 от Правилата на СГС досежно работното време:

- по т.10.1. Ограничава предоставянето на справки по делата на страни, на техните процесуални представители и на адвокати в деловодствата на „Гражданско отделение - гьрвоинстанционни и брачни състави, “Гражданско отделение - въззивни състави , „Търговско отделение и „Частни жалби и обезпечения“ за периода след 14.00 часа до 17.00 ч.

- по т. 10.2. За времето от 08.30 часа до 09.00 часа и от 14.00 часа до 17.00 часа съдебните деловодители не предоставят справки по делата. ;

- по т. 10.3. Предоставянето на справки по делата на „Гражданско отделение - първоинстанционни и брачни състави“ , “Гражданско отделение - въззивни състави, „Търговско отделение и .Частни жалби и обезпечения, които не се намират в служба „Адвокатска стая за времето от 14.00 часа до 17.00 часа - по отношение на същите справка се извършва единствено от деловодителите в последната посочена служба и въз основа на електронната деловодна система САС - Съдебно деловодство, като при техническа невъзможност за достъп до системата справки по делата се предоставят от деловодителите в самите деловодства, въз основа на делата и водените от тях деловодни книги.

- по т.10.4. За периода от 14.00 часа до 17.00 часа в деловодствата на „Гражданско отделение - първоинстанционни и брачни състави, “Гражданско отделение - въззивни състави, „Търговско отделение и „Частни жалби и обезпечения се предоставят справки единствено по насрочени дела, които не са предадени в служба „Адвокатска стая, а се намират в деловодствата, както и се получават обезпечителни заповеди по допуснати от съда обезпечителни мерки.

- по т.10.6. по време на инвентаризация справките по делата в деловодствата на съда се извършват всеки работен ден от 09.00 до 11.00 часа, с изключение на деловодство „Адвокатска стая, деловодство „Досъдебно производство, отдел „Защита на класифицираната информация, както и по отношение на архивните дела в служба „Архив, в които справки се извършват целодневно от 9.00 часа до 17.00 часа.

Съгласно Решение № 123 от 06.01.2016 г. на Върховен административен съд, Шесто отделение, по адм. дело № 3047/2015 г. , са отменени като незаконосъобразни идентични на т.10 от процесните Правила разпоредби от предходни две заповеди на административния ръководител на СГС , същите с аналогично съдържание на горецитираните, съдържащи ограничение в работното време на службите и деловодителите при СГС /цитат/ : "двете заповеди са вътрешноведомствени актове, с които се засягат права на граждани и юридически лица, които не са техни адресати, поради което съдебния контрол е допустим на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК...Предмет на оспорването пред първата инстанция са заповед № 922/28.04.2010 г. и заповед № 3153/08.10.2012 г. за изменение на първата, и двете издадени от председателя на Софийски градски съд. С първата от посочените заповеди е наредено следното: „Считано от 03.05.2010 г. справки по делата на Гражданско отделение /първоинстанционни и въззивни състави/, Търговско отделение, Частни жалби /частни граждански дела, образувани по частни жалби и молби за обезпечение на бъдещ иск/ от 15 часа до 17 часа се извършват единствено в Адвокатска стая. Те се предоставят от деловодител на съответното отделение въз основа на електронната деловодна система „Lawsuit”. Завеждащите служби на Гражданско отделение търговско отделение и Частни жалби изготвят месечен график, по който деловодителите от отделението предоставят справките в Адвокатска стая. При необходимост завеждащият на съответното отделение извършва промяна на графика на дежурствата на деловодителите от отделението в Адвокатска стая.Нормалното функциониране на електронната деловодна система на съда се осигурява от системните администратори с предимство.При липса на достъп до електронната деловодна система справките по делата на Гражданско отделение, Търговско отделение и Частни жалби се предоставят в самите деловодства на отделенията от деловодителите въз основа на делата....Втората от оспорените заповеди е с идентично съдържание, с изключение на частта, в която се определя времевия период, за който отнасят нарежданията, като същият е определен от 14 часа до 17 часа /по първата заповед началният час е 15/. В заповедта е посочено, че се прилага от 10.10.2012 г., а от съдържанието й е видно, че деловодство „Частни жалби” е с променено наименование – „Частни жалби и обезпечения... В разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗСВ са регламентирани правомощията на председателя на окръжния съд, като по т. 1 е предвидено, че осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява. Съгласно чл. 88 ЗСВ, в гр.София има градски съд с правомощия на окръжен съд... Заповедите обаче не съответстват на материалния закон и на целта на закона и в този смисъл настоящият състав не споделя обратния извод на първоинстанционния съд.
В разпоредбата на чл. 164 ПОРАОВАС /отм./, посочена като правно основание за издаване на двете заповеди /с направеното по-горе уточнение за заповед № 922/28.04.2010 г./, е предвидено, че съдебните служители дават справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите за движението на делата в рамките на работното време без прекъсване от 9.00 до 17.00 ч., като обедната почивка се ползва по график. Както е посочил и първоинстанционният съд, тази разпоредба се намира в глава двадесета от правилника, озаглавена „Права и задължения на съдебните служители” и нарежданията, които са дадени с оспорените заповеди не противоречат на посочената разпоредба. Действително, с двете оспорени заповеди са разпределени /между съдебните служители в посочените деловодства и времево/ задълженията на съдебните служители в рамките на установеното работно време от 9.00 до 17.00 ч., но не е изменена продължителността на работното време. Няма спор относно това, че служителите в Служба „Съдебно деловодство” имат правомощието да предоставят справки по делата, регламентирано в чл. 49, ал. 1, т. 7 ПОРАОВАС /отм./, както и че службата има общото задължение да осигурява производство по висящи дела и влезли в сила актове, предвидено в чл. 48 от същия правилник.Незаконосъобразността на оспорените заповеди произтича от несъответствието им с разпоредби от глава дванадесета от ПАРОАВАС /отм./, озаглавена „Достъп до информация”. В чл. 86, ал. 1 е предвидено, че съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Според чл. 87, ал. 1, страните, техните представители и адвокатите се запознават с делата в помещенията на деловодството или в стаята за четене на делата, след като попълнят контролен лист; според ал. 2, копия от приложените към делата книжа се издават в деня на поискването от Служба „Съдебно деловодство”; според ал. 3, по писмена молба Служба „Съдебно деловодство” издава съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разрешение на съдията докладчик; според ал. 4, в деня преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите.
На първо място следва изрично да се уточни, че правото на страните, техните представите и адвокатите да се запознават с делата /регламентирано в чл. 87, ал. 1 от правилника/ не се покрива по съдържание с правото им да получават справки за движението на делата. Първото право е значително по-широко по обем, тъй като запознаването на страните с делата несъмнено има предвид и физическия достъп на посочените лица до съответното дело, което от своя страна им дава възможност да се запознават със съдържанието на всички документи по делото, включително на представените доказателства и доказателствени средства, направените искания и възражения, на съответните доводи и съображения, съответно - на мотивите на съда по постановените от него актове и т.н., както и да направят справка по документите, удостоверяващи извършените от съда процесуални действия, като например призовки и разписки за връчването им, внасяне на такси и други подобни. Правото да се получи справка за движението на делото включва получаването на информация относно насрочването и разглеждането на делото в открито или закрито заседание, датите и евентуално – съдържанието на постановените съдебни актове по движението на делото и по същество, датите и евентуално – кратко съдържание на постъпилите молби и искания от страните и данни за представяне на писмено заключение по делото и други подобни.На следващо място, предоставянето на справка поначало означава предоставяне на изведена информация, в смисъл на даване на информация от едно лице на друго. Предоставянето се осъществява от съдебен служител на страна по делото, неин представител или адвокат, докато за случаите, при които посочената категория лица /страни, представители и адвокати/ сами извличат информацията за посочените факти и обстоятелства по движението на делото не става въпрос за „предоставяне на справка”, а за „осъществяване на справка”, тоест за информация за движението на делото, която самото лице извежда от документите по делото чрез четене, запознаване, разглеждане. Като се държи сметка за посоченото съдържателно разграничение между „запознаване с делата” по смисъла на чл. 87, ал. 1 от правилника и „даване/ предоставяне на справки на страните” по смисъла на чл. 164 и чл. 49, ал. 1, т. 7 от правилника, се налага извода, че задължението на съдебната администрация по чл. 86, ал. 1 да осигури пълнота на информацията, събирана в съответния съд, не може да бъде изпълнено в случаите, при които на страните, техните пълномощници и адвокатите се предоставя само справка за движението на делата.На трето място, видът и съдържанието на информацията, която се попълва /качва/ в електронната деловодна програма „Lawsuit” не е нормативно регламентирано, но ноторно е, че в тази система се съдържа информация единствено относно движението на делата и по-точно - информация относно останалите обстоятелства, изброени неизчерпателно по-горе при обсъждането на съдържанието на понятието „справки по движението на делото”. Отделно от това, съдържанието на информацията, която се попълва /внася/ и съответно се съдържа в електронната деловодна система „Lawsuit” и по-конкретност – подробността на тази информация, е различна в зависимост от личната преценка, включително прецизността и старателността на съответния съдебен служител, който я попълва.От изложеното се налага извода, че нарежданията, които са дадени в първия абзац на оспорените заповеди /цитиран дословно по-горе/, а именно в посочения часови диапазон, по посочените видове дела, справки да се извършват единствено в Адвокатска стая и тези справки да се предоставят от деловодител на съответното отделение въз основа на електронната деловодна система „Lawsuit”, противоречат на разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ПОРАОВАС и в този смисъл ограничават достъпа на страните, техните пълномощници и адвокатите до делата. На първо място, в заповедите ясно е посочено, че се касае до справки, т.е. до извлечение на информация, а не достъп до самото дело. На следващо място, изрично е указано, че справката се извършва единствено в Адвокатска стая /по своята същност това е „стая за четене на делата” по смисъла на чл. 87, ал. 1 от правилника/ и се предоставя от деловодител на съответното отделение, т.е. правоимащите лица /страните, техните пълномощници и адвокатите/ не могат да направят самостоятелна проверка по делото. На трето място, изрично е указано, че справката се предоставя въз основа на електронната деловодна система „Lawsuit”. Следва в тази връзка да се отбележи, че с оглед нареждането, дадено в четвъртия абзац на всяка от заповедите /при липса на достъп до електронната деловодна система, справките по делата на гражданско отделение, търговско отделение и частни жалби да се предоставят в самите деловодства на отделенията от деловодителите въз основа на делата/, не оставя никакво съмнение по въпроса, че при наличие на достъп до електронната деловодна система „Lawsuit”, справките не се правят въз основа на делата, а само въз основа на данните, съдържащи се в тази електронна деловодна система.Наред с изложеното, при извършване на справки по делата в часовете от 14 до 17 /от 15 до 17 ч. по първата заповед/ само въз основа на електронната деловодна система „Lawsuit” е обективно невъзможно да се изпълнят задълженията на Служба „Съдебно деловодство”, съответстващи на правата на страните, техните пълномощници и адвокатите, регламентирани в чл. 87, ал. 2 и 3 от правилника, да получат копия от приложените към делата книжа в деня на поискване и да получат съдебни удостоверения, преписи и извлечение от приложените към делата книжа в указания срок. След като в посочените часове страните, техните пълномощници и адвокати изобщо нямат достъп до самите дела, то същите обективно нито биха могли да поискат, нито да получат визираните документи. Разпоредбите на чл. 87, ал. 2 и 3 от правилника не ограничават работния ден на съответните служби в съда само до 14 часа /съответно 15 часа при действието на първата заповед/, за да се приеме, че вменените с тях задължения биха могли да бъдат изпълнени в рамките на деня, но до 14 часа /съответно – 15 часа/. Нарежданията по двете оспорени заповеди ограничават изпълнението и на задължението по чл. 87, ал. 4 от правилника /в деня преди съдебното заседание делата да са на разположение на страните, техните представители и адвокатите/ само до 14 часа /съответно – до 15 часа при действието на първата заповед/.
По изложените съображения, оспорените заповеди № 922/28.04.2010 г. и № 3153/08.10.2012 г. на председателя на Софийски градски съд противоречат на материалния закон и на целта на закона."

Цитираните в мотивната част на Решение № 123 от 06.01.2016 г. на Върховен административен съд, Шесто отделение, по адм. дело № 3047/2015 г. основания за отмяна важат в пълна степен и обосновават отмяната на идентичните ограничителни във времево отношение разпоредби за осъществяване на справки и достъп до дела, регламентирани в т.10 от Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, утвърдени със Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд.

Втора част от разпоредбите на Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, утвърдени със Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд, въвеждат предметно ограничение на правото на достъп до дела и справки, извършвани от адвокати, доколкото въвеждат въвеждат допълнителна задължителна положителна предпоставка за упражняване професионалната дейност на адвокатите по чл.24 от Закона за адвокатурата, стеснявайки обема права, предоставен на адвокатите по чл.31 от ЗА, като по този начин поставят бариера пред достъпа до правосъдие и правото на защита на страните.

Т.11. от процесните Правила е издадена в нарушение както на разпоредбата на чл.31 от ЗА, а така също и на чл.86, ал.3 от ПАРОАВАС, съгласно който  Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата. Правото на достъп до информация на адвокатите по чл.86, ал.3 от ПАРОАВОС е уредено като самостоятелна хипотеза, съществуваща успоредно и независимо от предоставеното право на достъп на страните и на техните процесуални представители по ал.2 на същата разпоредба. Въведеното ограничение по т.11 от Правилата противоречи и на вмененото задължение по чл.86, ал.1 от ПАРОАВАС на съдебната администрация да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища.

Съгласно оспорваната т.11.1 б."б" от Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, право на достъп до досиетата на делата и преписките в СГС имат само адвокатите, на които е учредена представителна власт въз основа на изрично пълномощно от страната по делото, а по б."в" - или въз основа на акт на съда за назначаване на особен представител /служебен защитник, както и адвокатите, за които въз основа на искане на съда е постъпило по делото уведомително писмо от Адвокатската колегия. Видно от редакцията на разпоредбата на т.11.1 от Правилата, в кръга на лицата с право на достъп до дела в СГС не са включени адвокатите без представено по делото нарочно изрично писмено пълномощно /тук спадат адвокати, които извършат неотложни процесуални действия в отсъствие на своя доверител преди своето надлежно упълномощаване, а така също адвокати, упълномощени устно в проведено осз, чието упълномощаване е закрепено в протокола по делото, но не и в нарочно изрично пълномощно/, а така също не са включени адвокати, които не разполагат с представителна власт по конкретното дело, но осъщестявват предоставеното им по силата на чл.31 от ЗА право на свободен достъп до дела и документи пред съд и всички учреждения в страната във връзка и по повод на осъществяванато от тях адвокатска дейност, единствено въз основа на качеството им "адвокат", по подобие на достъпа до документи, предоставен в устройствените закони за другите представители на юьридическата професия - нотариуси и съдебни изпълнители във връзка и по повод извършваната от тях професионална дейност. В т.11 от Правилата не е предвидено право на достъп до дела и на адвокатите, които извършват дейност без сключен договор за правна помощ и без представено изрично писмено пълномощно по делото, но същото обстоятелство не съставлява пречка нито за осъществяване на процесуално представителство по делото, нито ограничава законово регламентирано право на възнаграждение по силата на чл.36, ал.3 от ЗА, съгласно който при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.

Според оспорваната т.11.2 от Правилата, извън изборените по-горе хипотези, достъп до делата и преписките имат и други лица „при наличие на законен интерес, заявен с мотивирано писмено заявление (..........) след изрично разпореждане на съдията – докладчик.” Посочената разпоредба, тълкувана във връзка с ограничението по т.11.1, налага адвокатите да доказват по всяко дело законен интерес посредством писмено подадена молба, като условие за достъп до делото и осъществяване на справка.

Съгласно оспорената т.11.3 от Правилата достъп до делото на лицата, посочени в т. 11.1. и т. 11.2., се предоставя след удостоверяване на самоличността им, качеството им и представителната им власт със съответните документи. Цитираната разпоредба създава допълнителна положителна предпоставка за реализиране правото на достъп до дела - наличето на представителна власт по конкретното дело, удостоверена със съответен документ.

Съгласно оспорената т.12.1. от Правилата : Запознаването с делата се извършва след като лицата с право на достъп съгласно т. 11 от настоящите Правила попълнят пред съдебния деловодител картона-заместител . Цитираната разпоредба ограничава кръга от адвокати, които имат право на достъп до конкретно дело, единствено до лицата с предоставено право на достъп то т.11 от Правилата.

Съгласно оспорената т. 12.2. от Правилата съдебните служители са длъжни да оказват съдействие на страните по делото и на техните представители, като предоставят устни справки по движението на делата. Цитираната разпоредба не е предвидила задължение за съдебните служители да да оказват съдействие и да предоставят справки по дела на адвокати, които не притежават качеството на страна по конкретното дело или пък негов представител.

Съгласно оспорената т.12.8. от Правилата при извършване на справки и проучвания по делата е забранено заснемането и фотографирането на съдържащите се в тях документи. Цитираната разпоредба въвежда още едно допълнително ограничение при осъществяването на справки по дела, доколкото ограничава кръга от възможните технически средства, посредством които адвокатите, страните по делата и техните процесуални представители биха могли да си водят записки, да събират и да съхраняват информация за движението и документите по делата. Съгласно константната съдебна практика заснемането и фотографирането на документи не съставлява нито копие на документ, нито препис на документ по смисъла на закона. Те представляват самостоятелен способ за съхраняване на информация, редом до техническите способи от миналия век - водене на записки чрез химикал върху хартия, но и успоредно със съвременните достижения на 21 век - записване на флашка или на диск на документите по делото, предоставяне ан достъп до същите върху записа им електронен носител или като цифрова информация , изпращането им по имейл до страните. Подобен вид справка /ръчна - с химикал, или автоматизирана : цифрова - на технически носител /диск/ или фотокопие /заснемане от камера или фотоапарат/ не предполага дейност по извършване на услуга от страна на съдебните служители, по своето естество не представлява нито копие, нито препис от документ, поради което за извършването й не се дължи държавна такса /поради липса на предоставена услуга/. Считам, че председателят на СГС не разполага с компетентност нито по законова делегация, нито въз основа на конкретна законова разпоредба да въвежда подобно ограничение върху техническите способи за извършване на справки и запознаване с документите по делата.Забраната за заснемане /фотографиране/ на документи е архаика от миналото, откъсната от контекста на съвременните правила за обществена организация, основани на техническия прогрес, електронните документи и политиките за опазване на околната среда.

Съгласно оспорената т.13.1, право да получават копия от приложените по делото книжа имат лицата по т.11.1 и т.11.2 също след писмено заявление и след изрично разпореждане на съдията-докладчик. Цитираната разпоредба в нарушение на закона ограничава правото на адвокатите да получават копия от приложените по делото книжа в деня на поискване и без нарочна писмена молба.Разпоредбата на чл.87 от ПАРОАВАС поставя разграничение между получаването на копие от една страна и издаването на препис от документи. По силата на чл. 87, ал.2 от ПАРОАВАС Копия от приложените към делата книжа се издават в деня на поискването от служба "Съдебно деловодство", докато следващата алинея - чл.87, ал.3 регламентира правото за получаване на преписи от документи, което предполага подаване на писмена молба и разрешение на съдията. За упражняване на правото за получаване на копие от приложените по делото книжа и документи по смисъла на чл-87, ал.2 от ПАРОАВАС не се изисква нито подаване на предварителна писмена молба, нито резолюция /одобрение/ на съдията.

Посочените по-горе разпоредби противоречат на чл.134, ал.1 от КРБ, както и на чл.31, ал.1 от ЗАдв. Съгласно върховния закон на страната, а и известно е, че такава е същността на адвокатската професия, адвокатурата подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. В съответствие с този текст е и посочената разпоредба на чл.31 от ЗАдв, съгласно която адвокатите имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.

Видно е, че процесната Заповед и Правила в оспорената им част се намират в пряко противоречие с цитирания по-горе текст. Начинът на осъществяване на достъпа до досиетата на делата и преписките, както и на получаване на копия от приложените по тях книжа от адвокати, е ясно уреден в посочената разпоредба. Изискването на оспорвания акт за заявяване на достъп до информация по делата чрез мотивирано писмено заявление и реализирането му след изрично разпореждане на съдия, само по себе си нарушава така установените от закона права.

Наред с това, евентуалното прилагане на практика на оспорения текст, би създало значителни затруднения в работата на адвокатурата. Именно, за да се улесни и гарантира защитата на правата и интересите на гражданите, е и създаденият от закона облекчен ред за предоставяне на достъп до информация на упражняващите адвокатската професия. Необходимостта от разрешение на съдията-докладчик за получаване на достъп до досиетата на делата и снабдяване с копия от приложените документи или респективно, необходимостта от снабдяване с пълномощно от страната по делото, би създало забяване във времето и би препятствало възможността на гражданите да получат в случай на нужда квалифицирaна правна помощ и защита на правата си.

Цитираните ограничения в Правилата за справки в СГС не отчитат пълния обем от действия, справки и услуги, които осъществяват адвокатите във връзка и по повод осъществяваната от тях професионална дейност. Съобразно Решение от 26.07.2012 г. на РС - Луковит по гр. д. № 88/2012 г. : "Ищецът счита, че ответникът е действал неправомерно, с оглед чл. 31 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./. Съгласно последната разпоредба адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта. Към последната разпоредба препраща чл. 86, ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /ПАРОАВАС/, посочвайки, че адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 ЗАдв. Според чл. 86, ал. 1 ПАРОАВАС съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Условията на предоставяне са различни, в зависимост от качеството на субекта, търсещ информация и необходимостта да я получи. Съгласно чл. 86, ал. 2 ПАРОАВАС страните по делата и техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Препращането към процесуалните закони идва да покаже, че осигуряването на достъп на изброените субекти до информацията по делата е непосредствено свързано с упражняваното право на защита по конкретното дело. При условията на тази хипотеза адвокатът има право на достъп до информация по делото в качеството му на процесуален представител на страната, като в този случай адвокатът извършва т.нар. съдебна дейност, която включва и представителство пред съд. Адвокатът, обаче, извършва и т.нар. "несъдебна дейност", изразяваща се в даване на устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на сезиращи актове, свързани с възложената от клиента работа, за която не се налага упълномощаване. Именно, при извършването на такава несъдебна дейност, адвокатът може да осъществява правото си на достъп до информация по делата въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта, без да е упълномощен от страна по делото, с което се запознава /арг. чл. 86, ал. ЗПАРОАВАС, вр. с чл. 31 ЗАдв/. В подобни случаи адвокатът се запознава с обстоятелства, съдържащи се в дела, по които лицето потърсило правна помощ не е страна, но са свързани със защитата на негови права или законни интереси предмет на друго съдебно дело, по което именно е страна. Осъществявайки правото си на достъп до делата при условията на чл. 86, ал. ЗПАРОАВАС, вр. с чл. 31 ЗАдв, за адвоката не следва да е налице законен интерес, какъвто трябва да се заяви с мотивирана писмена молба от всички останали лица, различни от страните по конкретното дело /арг. чл. 86, ал. 4ПАРОАВАС/. Този извод се налага от структурата и систематиката на чл. 86 ПАРОАВАС, уреждащ условията на достъп до информацията, събирана и съхранявана по делата. В обобщение, съдът приема, че от страна на ответника неправилно и в противоречие с чл. 86, ал. ЗПАРОАВАС е отказано предоставянето на делата на ищеца в качеството му на адвокат."

Правото на свободен достъп на адвоката по чл.31 от ЗА не е самоцелно, нито неограничено. То съпътства обичайната професионална дейност на адвокатите, която включва както процесуално представителство пред съд, така и предоставяне на извънпроцесуални правни консултации и съдействие. В нередки случаи адвокатът следва да реагира незабавно, като предприеме без упълномощаване процесуално представителство от името на своя доверител без учредена представителна власт, но в защита на основни права и интереси на своя клиент и за извършване не неотложни правни действия. Осъществяването на дейност по процесуално представителство предполага хипотези, при които упълномощаването да не бъде извършено чрез нарочно представено по делото писмено пълномощно, а чрез последващо устно заявление на страната, закрепено в протокол от проведено открито съдебно заседание. Единственият нормативно регламентиран ограничител на правото на достъп до дела на адвоката по чл.31 от ЗА се съдържа в разпоредбата на чл.45 от ЗА и в приетия на основание чл. 121, ал. 1 от Закона за адвокатурата Етичен кодекс на адвоката, съгласно който "адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността си поверително сведение", което задължение за поверителност той има при реализиране на правата си по чл.31 от ЗА. За неизпълнението на това свое задължение той носи дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 45. , ал.1 от ЗА адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето, а съгласно ал.2 от същата разпоредба адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Законодателят е счел, че задължението за опазване на търговска и служебна тайна, вменено на адвокатите, и скрепено с дисциплинарна санкция и имуществена отговорност, е достатъчна гаранция срещу предоставеното им право на свободен достъп до книжа и документи по чл.31 от ЗА, без което нито един адвокат не би могъл да предостави в пълен обем дължимата правна защита и съдействие. Друга гаранция за предоставения свободен достъп до дела и документи - е уредената защита на книжа и документи по чл. 33. (ал.1) от ЗА - Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. (ал.2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО СЪДИЯ,

Поради гореизложеното, моля да обявите нищожност поради липса на компетентност на оспорените разпоредби / респ. моля да отмените като незаконосъобразна Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд, както и утвърдените с нея Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС в оспорената им част, както следва : т.10.1, т.10.2, т.10.3, т.10.4, т.10.6, т.11.1, т.11.2, т.11.3, т.12.1, т.12.2, т.12.8 и т.13.1 от Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Копие от адвокатска карта;

2. Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС и Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд за тяхното утвърждаване

3. Препис от жалбата за насрещната страна;

4. Документ за платена държавна такса.

С уважение: