Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2017 11:01 - Жалба срещу Правилата за достъп до дела в СГС - 2-ра част
Автор: expose Категория: Новини   
Прочетен: 1560 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.06.2017 11:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 До Администартивен съд - София град

32 състав

по ахд 6903/2017 г.


ДОПЪЛНЕНИЕ към Ж А Л Б А вх.№ 83675/21.06.2017 г.

 

От Адвокат Маринела Иванова Петрова - Ашикова от Адвокатска колегия – гр. София, Личен № 1600619810 Съдебен адрес:


 

Срещу:


1.Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд и

2. Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, утвърдени със Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд

 

                         Уважаеми Господин / Госпожо Съдия,

              Моля да постановите спиране действието на оспорените два административни акта на основание чл.188 ал.2 от АПК във връзка с чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК, доколкото е налице основателно съмнение, че с процесните два административни акта Председателят на Софийски градски съд се е произнесъл по въпроси , стоящи извън неговата компетентност, но имащи отношение към конституционно закрепеното право на всички физически и юридически лица за достъп до правосъдие. С въведените ограничения в работното време и при регламента за достъп до дела, Председателят на СГС би могъл да причини значителна или трудно поправима вреда на широк кръг от правни субекти, дирещи процесуална, но и извънпроцесуална защита на накърнените си права и свободи.

           С настоящото, в срока на обжалване, допълвам основанията за нищожност / респ. за отмяна поради незаконосъобразност на процесните два акта. Съобразно застъпеното становище в процесната жалба, със Заповед № РД- 01- 2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд административният ръководител на СГС утвърждава вътрешноорганизационни правила за работата на подчинените му съдебни служители, с които, обаче, пряко засяга установените в Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата права на адвокатите във връзка с осъществяваната от тях професионална дейност, а така също засяга правата на всички останали граждани и юридически лица, както и на техните процесуални представители по конкретното дело - адвокати, роднини до определена степен на родство, юрисконсулти, управители на търговски дружества, други лица с юридическо образование, които имат право да осъществяват процесуално представителство в предвидените от закона случаи и да осъществяват справки по дела. От тази гл.т. Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС имат смесен характер - от една страна те представляват вътрешно-ведомствен акт, в който обаче се съдържат отделни разпоредби, излизащи извън основното предназначение на акта по чл.342, ал.2 от ПАРОАВАС да уреди длъжностните характеристики и организацията на работа в СГС, доколкото с конкретни разпоредби от процесните Правила се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.


        От тази гл.т. съобразно легалните дефиниции за административни актове, съдържащи се в ЗНА и АПК, Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица съдържат разпоредби от смесен характер : 1.Част от тях носят белезите на общи административин актове. Видно от легалната дефиниция, съдържаща се в чл.65 от АПК, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица ; 2.Друга част от разпоредбите на Правилата за достъп до дела в СГС характеризират акта като нормативен административен акт, доколкото се прилагат нееднократно и създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, а съгласно легалната дефиниция за нормативен административен акт, съдържаща се в чл. 75. (1) от АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.


         При всички случаи, независимо от природата на оспорените два административни акта, председателят на СГС е нарушил разпоредбите на АПК, създадени в обществен интерес, доколкото не е публикувал проекта на Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица, нито е извършил обществено обсъждане с предоставяне на възможност всички заинтересовани страни - граждани, адвокати, физически и юридически лица, чиито права и законни интерес са засегнати от ограниченията при администрирането на дела /работно време, достъп до делата, осъществяване на справки, набавяне на копия и преписи/, да изразят становището си по проекта.
 
         Задължението за уведомяване за предстоящото издаване на общ административен акт е уредено в чл. 66. (1) от АПК, съгласно който : "Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. (2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството." Председателят на СГС е нарушил и императивната разпоредба, уреждаща формите на участие на заинтересованите лица в производството, уредени в чл. 69. (1) от АПК, доколкото при приемането на процесните два акта не е определил и не е оповестил публично по реда, определен вчл. 66, ал. 1, една или повече от възможните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; обществено обсъждане, нито в качеството си на администриращ орган Председателя на СГС е осигурил на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие по ал.2 от същата разпоредба в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК. Административният ръководител на СГС е нарушил и разпоредбата на чл. 71. от АПК, доколкото е издал процесните Правила без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и без се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. 

              Задължението за уведомяване на заинтересованите страни за предстоящото издаване на акта се отнася и за индивидуалните административни актове, като същото е уредено в чл. 26. (1) от АПК : "За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът." В производството по издаване на индивидуален административен акт правото на участие на заинтересованите лица в самото производство е уредено в разпоредбата на чл.34 от АПК, съгласно която : по ал.1 "Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка."; ал. (2) "При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности."; по ал. (3) "Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения." В тази връзка, дори да приемем, че някой /или всички/ от оспорваните два акта /заповед и правила/ са индивидуален административен акт, председателян на СГС е нарушил процедурата по приемане на същите, доколкото нито е извършил уведомяване на заинтересованите страни , нито е предоставил възможност те да се запознаят с документите по преписката и с мотивите, налагащи приемане на акта, нито е изслушал техните съображения и възражения. Считам, че при процесните правила за достъп до СГС не е налице изключението, уредено в чл.34, ал.4 от АПК, доколкото при приемането на двата акта не е налице извънредна ситуация -  решаването на въпроса търпи отлагане, и същият не е предназначен да се осигури животът или здравето на гражданите, нито да се защитят важни държавни или обществени интереси в кратък времеви отрязък. На собствен ооснование липсата на изключението по чл.34,ал.4 от АПК може да се изведе от липсата на изложени мотиви в тази връзка. Председателят на СГС не е отразил в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на чл.34, ал. 1, 2 и 3.

      Допуснатото нарушение на процедурата по
обществено обсдъждане и приемане на нормативен административен акт бе подробно развито в първоначалната жалба, в това число : Приемането на подобни нормативни правила за поведение следва да бъде извършено по правилата на ЗНА, в това число : по чл.12 ЗНА - същите правила могат да уреждат само материята, за която е предвидено тяхното изрично издаване; по чл. 15, ал.1 от ЗНА - нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.; по Чл. 18а. от ЗНА - при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета.; по чл.26, ал.1 от ЗНА - изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

        В допълнение, при приемането на Правила за административно обслужване на граждани и юридически лица, Председателят на СГС грубо е нарушил и финалната част от порцедурата, доколкото не е обнародвал същите в ДВ съобразно изискването на чл.78, ал.2 от АПК /за нормативните административни актове/, нито е съобщил на всички заинтересовани страни за неговото приемане по реда на чл. 72. (1) от АПК /за общите административни актове/ във връзка с  чл. 66 от АПК - чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта, както и на приетия акт до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.


           Поради липсата на надлежно уведомяване относно издаването на процесните два акта , по отношение на мен, както и всички останали заинтересовани страни, не е започнал да тече срокът за тяхното обжалване.

               Друго основание за отмяна на атакуваните два акта е липсата на мотиви, обосноваващи необходимостта от тяхното приемане / респ. обосноваващи необходимостта от промяната на досега действащите правила за достъп до делата и работното време в СГС. Липсата на фактически основания представлява нарушение на чл.59, ал.1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, доколкото мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е нормата на  чл.145, ал.1 от АПК. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Така е така, тъй като мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт.

          Упражняването на адвокатската дейност е уредено на ниво ЕС с две директиви, по-ранната от които датира още от 1977 г., предвид своята конституционна значимост - ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги. Правото на достъп до  преписката по делата е съставна част от правото на защита, поради което същото е израз на основна процесуална гаранция в правовата държава.  Съобразно практиката на СЕС, законодателна уредба, която е от естество да направи по-малко привлекателно или по-трудно презграничното предоставяне на услуги от адвокати, е част от фактическия състав  на  ограничение, забранено с член 56 ДФЕС и член 4 от Директива 77/249 на ЕИО. Съгласно заключение на генералния адвокат по Дело C 99/16, образувано по преюдициално запитване във връзка със свободно предоставяне на услуги, обхванати от Директива 77/249/ЕИО — Член 4 — Член 5 — Упражняване на адвокатска професия, /цитат/ : "въпреки евентуалните различия между държавите членки съществува обща концепция за ролята на адвоката в правния ред на Съюза: той е сътрудник на правосъдието, призван да предоставя напълно независимо и с оглед висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда . Компенсация за тази защита е професионалната дисциплина, наложена и контролирана в общ интерес... Съгласно постоянната практика на Съда подобна концепция отговаря на общите правни традиции на държавите членки. Тя се открива и в правния ред на Съюза, както следва от разпоредбите на член 19 от Статута на Съда  , и по-точно от неговата четвърта алинея, съгласно която „[с]амо адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да представлява или да подпомага страна пред Съда“. С оглед на това самият Съд изисква от адвокатите да представят удостоверение, че имат право да практикуват пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП, за да могат да представляват страна в рамките на пряк иск , както и за да се ползват от привилегиите, имунитетите и улесненията, предвидени в Процедурния правилник на Съда за представителите, юридическите съветници и адвокатите. Накрая, същото доказателство се изисква за използването на информационната система e-curia, която дава възможност за подаване и получаване на процесуални документи по електронен път."


     От тази гл.т. удостоверяването качеството на адвокат е достатъчно основание както за осъществяване на процесуално представителство пред Съда в Люксембург, но така също за предоставяне на достъп до информационната система e-curia, която дава възможност за подаване и получаване на процесуални документи по електронен път.

           Съобразно легалната дефиниция на чл.24 от Закона за адвокатурата, упражняването на адвокатската професия включва:

1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;

2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 

 

3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.

 

          В тази връзка, при упражняването на всяка една от дейностите по чл.24, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗА адвокатът се ползва от идентични права и задължения, в това число правото на свободен достъп до дела и документи, уредено в чл.31 от същия закон. Част от дейностите по т.1 и т.2, без попадат в приложното поле на т.3 - процесуално представителство, налагат необходимостта от достъп до дела и документи, по които нито адвокатът, нито неговият клиент е страна. Същите казуси обхващат широка гама житейски ситуации, сред които на адвоката се налага да извършва справки и да получава копия от документи по дела, без същият да е процесуален представител, нито неговият клиент да е страна по делата, в това число / без да е налице и без да е възможно дори извършването на изчерпателно изброяване/:
1. Консултира сделка, по която клиентът му иска да купи процесен имот;
2. Консултира дали клиентът му да се присъедини като кредитор в дело за несъстоятелност по реда на чл. 629, ал.4 от ТЗ. 
3. Да посъветва дали клиентът му да встъпи като трето лице по дадено дело.
4. Да консултира придобиване на дялове от дружество, ответник по иск по чл. 74 от ТЗ.
5. Клиентът му /на адвоката/ е облигационер в акционерно дружество, ответник по иск по чл. 29 от ЗТР, с който се атакува вписването по чл. 218 ТЗ.

6. Консултира наддавач, комуто е възложен имот на публична продан, и който иска да знае, защо производството по жалба на длъжника срещу постановлението за възлагане не е приключило в продължение на повече от година.

  

       Значимостта на адвокатската дейност и на достъпа до правосъдие налагат тяхното уреждане на конституционно ниво, доколкото те представляват двете страни на една и съща монета. В продължение на тази философия, правилата за достъп до книжа и документи са регламентирани на законодателно ниво, с изискване за прилагане на идентични критери за достъп до дела и работно време от всички съдилища на територията на Република България. Допускане на противната възможност - всеки председател на съд с вътрешни заповеди и правила да утвърждава собствени правила за работно време, различни изисквания и бариери пред достъпа до дела, осъществяването на справки и получаването на копия и преписи от документи в подопечния съд, сериозно би застрашило както правната сигурност и предвидимост, така и самият достъп до правосъдие и право на защита.

 

            Съгласно действащите ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА И СТАНДАРТИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ, утвърдени със Заповед № 1369 от 07.09.2016г. на Председателя на Върховен административен съд и обявени на официалиня интернет сайт на съда:

 

т.5.1. Право на достъп до досиетата на делата и преписките във ВАС имат: а) страните по делото и техните законни представители; б) пълномощниците на страните по делото, включително адвокатите;

 

т.6.1. Адвокатите и трайно установените адвокати от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела и деловодни книги, да получават сведения, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Когато адвокатът няма пълномощно по съответното дело, копия от съдебните книжа се предоставят след изрично разпореждане на съдията докладчик въз основа на писмена молба. т.6.2. Адвокатските сътрудници, вписани в съответните регистри към адвокатските колегии, могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства. т.7.1. Лицата по т.5.1 - т.6.2 упражняват правата си по същите текстове и могат да получават информация за делата от следните звена от администрацията на ВАС: а) съдебни деловодители – информатори от служба „Административно обслужване”; б) съдебни деловодители от деловодствата на отделенията и петчленните състави към служба „Съдебно деловодство” и съдебни деловодители – адвокатска стая от служба „Административно обслужване” за насрочени дела; в) съдебни архивари от служба „Административно обслужване” - за архивирани дела; г) други звена, по отношение на които е предвидена такава функция в Правилника за администрацията на ВАС.

 

             Съобразно редакцията на т.5.1. и т.6.1 от цитираните Правила за достъп до дела във ВАС, Председателят на ВАС е разграничил две категории лица : по т.5.1. достъп до дела имат страните и техните процесуални представители, а по т.6.1. свободен достъп до всички дела във Върховен административен съд имат адвокатите само въз основа на своето качество "адвокат" , без да е необходимо да удостоверяват наличието на представителна власт по конкретното дело. Справките по делата и получаването на сведения се извършва незабавно, без необходимост от оторизация от страна на председателя или на съдия, като единствено за получаване на копие от документите от делата, по които адвокатите не са процесуален представител на страна, е необходимо изрично разпореждане на съдията докладчик въз основа на писмена молба.

 

        ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА И СТАНДАРТИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ, утвърдени със Заповед № 1369 от 07.09.2016г. на Председателя на Върховен административен съд, са приети по време на действие и в унисон с разпоредбата на ч.31 от Закона за адвокатурата, регламентираща свободен достъп на адвокатите до делата само въз основа на качеството "адвокат", което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.

  

         Цитираните по-горе правила са публично достъпни, поради което счятам, че тяхното приемане и съдържание не се нуждаят от доказване. В случай , че не приемете за ноторно известни същите факти, моля да изискате служебно информация от Председателя на Върховен администартивен съд, като го задължите да представи по делото действащите ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА И СТАНДАРТИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ, утвърдени със Заповед № 1369 от 07.09.2016г. на Председателя на Върховен административен съд.

 

        Съобразно редакцията на предходно действащи правила в Софийски районен съд достъпът на адвокатите до всички дела, образувани в СРС, са уредени по аналогичен начин, зачитайки императивната разпоредба от обществен интерес - чл.31 от ЗА. Така напр. съгласно Правилата за извършване на справки и получаване на книжа и преписи по делата, утвърдени със Заповед № 284/30.11.2010 година на Председателя на Софийски районен съд : " Дори когато няма пълномощно по конкретното дело, адвокатът има право на свободен достъп и може да прави справки, както и да получава копия от книжа и сведения само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта /чл.31 ЗАдв./. " Считам, че цитираните правила отново са публично достъпни и твърдяните факти и обсотятелства по тях са ноторно известни. В случай ,че прецените необходимостта от тяхното доказване, моля да задължите Председателят на Софийски райнен съд да представи по делото препис от Правилата за извършване на справки и получаване на книжа и преписи по делата, утвърдени със Заповед № 284/30.11.2010 година на Председателя на Софийски районен съд.


                  В допълнение, съобразно съдебната практика на ниво ВАС, уреденият в чл.31 от Закона за адвокатурата свободен достъп до дела и документи е специална хипотеза , която, впредвид конституционна значимост дейността на адвоката преодолява общата закрила по Закона за защита на личните данни, поради което адвокатите не са администратори на лични данни, нито ограниченията на ЗЗЛД важат спрямо тях. В този смисъл съобразно влязло в законна сила Решение № 3939 от 07.04.2015 г. на Върховен административен съд, Пето отделение, по ахд  адм. дело № 9114/2014 съдът /както АССГ, така и ВАС/  приема, че със специалния по отношение на ЗЗЛД Закон за адвокатурата и предвидената в чл. 145 от Наказателния кодекс защита на адвокатската дейност се осъществява превенцията за опазване на личните данни, които адвокътът е узнал при и по повод на осъществяване на дейността си. Обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че целта по чл. 1, ал. 2 ЗЗЛД - гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните в случая се осъществява по реда на специалния закон - Закона за адвокатурата. Нещо повече същата е гарантирана и с предвидената в чл. 145 НК наказателна отговорност в случаите на противозаконно откриване на чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие. В тази насока следва да бъде посочен и факта, че адвоката не извършва дейност, като събиране, записване, организиране адаптиране, изменение, възстановяване на лични данни, предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Закона за адвокатурата.    От изложеното следва, че фактът, че С., в качеството му на адвокат има достъп до лични данни, упражнявайки професията си не води до извод за наличие на предпоставките по по чл. 17, ал. 1 ЗЗЛД."   Поради изложените съображения ВАС намира, че Законът за адвокатурата е специален по отношение Закона за защита на личните данни и суспензира неговото действие по отношение дейността на адвокатите, които имат свободен достъп и осъществяват своята дейност единствено въз основа на регламентацията по ЗА, в това чиксло чл.31 от ЗА, без да са ограничени от разпоредбите на ЗЗЛД, както и без да имат задължение да се регистрират като администратор на лични данни съгласно изискванията на ЗЗЛД.

 

          В тази връзка, независимо че разпоредбата на чл.31 от Закона за адвокатурата е достатъчно ясна, с цел нейното теологическо и систематично тълкуване, прилагам Статия на проф.д-р Георги Димитров във връзка с не/прилагането на Закона за защита на личните данни спрямо адвокатите, публикувана в сп.Адвокатски преглед бр.3/2010 г., чиито мотиви напълно поддържам, в това число /цитат/ : "Законът за адвокатурата дава много по-интензивна защита на гражданите-доверители относно неприкосновеността на личните данни, които правят достояние на своите адвокати - довереници. В тази връзка ЗА се явява специален по отношение на ЗЗЛД. По отношение на обработването на лични дани от страна на адвокатите, същите трябва да се разглеждат именно през доверения характер на отношенията клиент - адвокат. Поради функцията на адвоката да бъде доверено лице, при упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добиря начин със законни средства /чл.2,ал.2 от ЗА/. Ето защо на адвоката са дадени правомощия да преглежда всякакви книжа и да има достъп до вякакви лични данни в тях само въз основа на качеството му на адвокат, дори тези данни да са на трети лица. Съгласно чл.31 от ЗА адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат.

             Правото на свободен достъп на адвоката по чл.31 от ЗА не е самоцелно, нито неограничено. То съпътства обичайната професионална дейност на адвокатите, която включва както процесуално представителство пред съд, така и предоставяне на извънпроцесуални правни консултации и съдействие. В нередки случаи адвокатът следва да реагира незабавно, като предприеме без упълномощаване процесуално представителство от името на своя доверител без учредена представителна власт, но в защита на основни права и интереси на своя клиент и за извършване не неотложни правни действия. Осъществяването на дейност по процесуално представителство предполага хипотези, при които упълномощаването да не бъде извършено чрез нарочно представено по делото писмено пълномощно, а чрез последващо устно заявление на страната, закрепено в протокол от проведено открито съдебно заседание. Единственият нормативно регламентиран ограничител на правото на достъп до дела на адвоката по чл.31 от ЗА се съдържа в разпоредбата на чл.45 от ЗА и в приетия на основание чл. 121, ал. 1 от Закона за адвокатурата Етичен кодекс на адвоката, съгласно който "адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване на дейността си поверително сведение", което задължение за поверителност той има при реализиране на правата си по чл.31 от ЗА. За неизпълнението на това свое задължение той носи дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 45. , ал.1 от ЗА адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето, а съгласно ал.2 от същата разпоредба адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Законодателят е счел, че задължението за опазване на търговска и служебна тайна, вменено на адвокатите, и скрепено с дисциплинарна санкция и имуществена отговорност, е достатъчна гаранция срещу предоставеното им право на свободен достъп до книжа и документи по чл.31 от ЗА, без което нито един адвокат не би могъл да предостави в пълен обем дължимата правна защита и съдействие. Друга гаранция за предоставения свободен достъп до дела и документи - е уредената защита на книжа и документи по чл. 33. (ал.1) от ЗА - Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. (ал.2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.  

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО СЪДИЯ,

              Моля да обявите нищожност поради липса на компетентност от страна на Председателя на Софийски градски съд при приемане на на оспорените разпоредби / респ. моля да отмените като незаконосъобразна Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на Председателя на Софийски градски съд, както и утвърдените с нея Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС в оспорената им част, както следва : т.10.1, т.10.2, т.10.3, т.10.4, т.10.6, т.11.1, т.11.2, т.11.3, т.12.1, т.12.2, т.12.8 и т.13.1 от Правилата за административно обслужване на граждани и юридически лица в СГС, поради допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, уреждащи процедурата по приемане на двата акта, на основание допуснато нарушение на императивни разпоредби от материалния закон, както и поради нарушение целта на закона.

 

Доказателства и доказателствени искания :

1.Прилагам Решение № 3939 от 07.04.2015 г. на Върховен административен съд, Пето отделение, по ахд  адм. дело № 9114/2014 г. 

www.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/f20e73781b86ef93c2257e1a00507f78

 

2.Прилагам статия на проф.д-р Георги Димитров във връзка с не/прилагането на Закона за защита на личните данни спрямо адвокатите, публикувана в сп.Адвокатски преглед бр.3/2010 г.  

www.netlaw.bg/p/d/a/data-protection-3--2010-633-96.pdf

   

3. Моля да изискате служебно информация от Председателя на Върховен администартивен съд, като го задължите да представи по делото действащите ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА И СТАНДАРТИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ, утвърдени със Заповед № 1369 от 07.09.2016г. на Председателя на Върховен административен съд.

  

4. Моля да задължите Председателят на Софийски райнен съд да представи по делото препис от Правилата за извършване на справки и получаване на книжа и преписи по делата, утвърдени със Заповед № 284/30.11.2010 година на Председателя на Софийски районен съд, с изрично отбелязване, че става въпрос за предходната редакция на правилата, а не за действащата понастоящем, доколкото не съм запозната с последната и допускам председателя на СРС също да е превишил своите правомощия при определяне на нови правила за достъп в СРС.

 

 

С уважение:


 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: expose
Категория: Новини
Прочетен: 557725
Постинги: 114
Коментари: 123
Гласове: 233
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Омбудсманът призова Дянков да защити клиентите от банките
2. Нарушения в реклами и договори за потребителски кредити според Комисия за защита на потребителите
3. Неравноправни клаузи в Общите условия на „Юробанк И Еф Джи България” АД
4. Неравноправни клаузи в общите условия за кредитиране на „ПроКредитБанк” АД
5. Омбудсмана на Република България: Абсурд е за 5 лв. такса да плащаме 6 лв. на банката
6. ПОДАВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 КЪМ ПЕТИЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
7. И банките имат слаби места - интервю с адв.Десислава Димитрова
8. Осъдих ЦКБ за незаконна лихва
9. Лихвите в България - удобно (не)зависими...когато рискът пада... те продължават да се качват
10. Препоръка на Съвета от 12 юли 2011 година относно Националната програма за реформи на България от 2011 г.
11. Отворено писмо: Ако законът беше ясен, дали хиляди майки биха го нарушили?
12. Списък на спечелените дела срещу банки в България
13. Омбудсманът сезира КС за противоконституционност на чл. 417, т.2 от ГПК
14. Осъдени банки поради незаконосъобразно повишени лихви по ипотечни кредити
15. КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ ПРЕД БЛИЦ: ПОТРЕСЕН СЪМ, ШЕФЪТ НА БНБ ОЧЕВИДНО НЕ ПОЗНАВА КОНСТИТУЦИЯТА
16. Още 4 банки разследвани за манипулиране на лихви
17. ЕС предлага манипулирането на лихви да се криминализира
18. Скандалът с лихвите се разраства
19. За тези, които пропуснаха предаването "Имат ли равни права банките и клиентите : http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1515421224-Imat_li_ravni_prava_bankite_i_klientite.html .
20. Русенец осъди "Уникредит" на 2 инстанции, банката му дължи надвзети пари
21. Любомир Христов: Банковият лобизъм в парламента е зараза с предсмъртни размери
22. Експерти: Седем мерки спират банките да крадат клиентите си