ПРАВО НА ГЛАС :: ІІ-РИ Шанс за ВАС да приложи адекватно ЗДОИ

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.01.2014 17:47 - ІІ-РИ Шанс за ВАС да приложи адекватно ЗДОИ

Автор: expose Категория: Новини

Прочетен: 4475 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.01.2014 17:48

До Върховен административен съд 7-мо отделение По ахд 7182/2013 г. М О Л Б А За допълване на съдебно решение № 146 / 08.01.2014 г. По ахд 7182/2013 г. на ВАС, 7-мо отделение УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ, В подадената от мен касационна жалба бяха изложени пространни мотиви за незаконосъобразност и неправилност на Решение № 2214/03.04.2013 г., постановено от АССГ, 31-ви състав, по ахд 10799/2012 г. в частта, с която ми бе отказано предоставянето в пълен обем на поисканата информация със Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ Ц-03-8834/05.10.2012 г. , относно: - по т.1.1. и т.1.2. от заявлението - по отношение на частичен изричен отказ, състоящ се в заличенните данни на трети лица /банки/ в три протокола от проведено заседание на КЗП : № 26/10.06.2012 г., № 07/16.02.2012 г. и № 25/06.07.2012 г. по т.2 от заявлението–по отношение на частичен изричен отказ, състоящ се в заличените данни на трети лица /банки/ в седем протокола от проведено заседание на КЗП: № 33/04.09.2012 г., № 42/31.10.2012 г.; № 38/04.10.2012 г., № 36/24.09.2012 г., № 14/29.03.2012 г., № 35/20.09.2012 г., № 39/10.10.2012 г. В постановеното съдебно решение № 146 / 08.01.2014 г.по ахд 7182/2013г. на ВАС, 7-мо отделение изцяло липсва произнасяне както в мотивната част, така и в диспозитива относно тази част от касацонната ми жалба, в която атакувам като незаконосъобразно и неправилно Решение № 2214/03.04.2013 г., постановено от АССГ, 31-ви състав, по ахд 10799/2012 г. и настоявам да ми бъдат предоставени в пълен обем и без заличени данни /т.е. с имената на банките – нарушители/ горецитираните протоколи, създадени и съхранявани от КЗП. Поисканите с процесното заявление протоколи на КЗП съдържат официална обществена информация, по отношения на чието предоставяне важи презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес, уредена в пар.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Изисканата информация няма характеристиките нито на класифицирана информация, нито съставлява държавна, служебна или търговска тайна, тя не съдържа лични данни по смисъла на ЗЗЛЛ, нито е друга защитена от закона информация. Считам, че решението на АССГ в тази си част е постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и същото е необосновано. Нарушен е чл.12, ал.3 от ЗДОИ, съгласно който достъпът до официална информация е свободен и се осъществява по реда на ЗДОИ. Информацията в протоколите и решенията на Комисия за защита на потребителите има характера на официална обществена информация по определението на чл. 2 и чл. 10 от ЗДОИ, Всички тези актове имат своето самостоятелно правно значение, те отразяват дейността на администрацията, свързана с разрешаването на определени проблеми, и информацията, която съдържат, дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти./ в този смисъл са Решение № 13637 от 24.10.2011 г. по адм. д. № 13840/2010 на Върховния административен съд.; Решение № 9822 от 18.12.2001 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2001 г., докладчик съдията Диана Добрева/. Нарушен е пар.1, т.5 и т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно пар.1, т.5, изр. последно от ДР на ЗДОИ е въведена презумцията за наличие на надделяващ обществен интерес, ползваща заявителя на обществена информация и задължаваща за нейното предоставянето както административният ръководител – председателят на КЗП, така и АССГ и ВАС, освен ако бъдат събрани доказателства в подкрепа на противното. Нарушен е чл.10 и чл.12 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съдът не е изпълнил задължението си за установяване на истината. Не са обсъдени всички обстоятелства, нито са зачетени и анализирани всички доказателства, приложени по делото. В атакуваното съдебно решение липсва произнасяне по всички посочени в жалбата ми основания за наличния надделяващ обществен интерес. Нарушен е чл.170, ал.1 и ал.2 от АПК, съгласно който в тежест на административният орган бе да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Пред АССГ, както и пред ВАС не бяха представени каквито и да е доказателства, оборващи въведената в пар.1, т.5 и т.6 от ДР на ЗДОИ презумпция за наличния надделяващ обществен интерес, поради което същата презумпция обвързва безусловно съда при произнасяне на съдебното решение. Цитираните 10 броя протоколи на КЗП са точно индивидуализирани от гл.т. на техния издател /КЗП/ и идентификационен номер, същите са създадени и съхранявани от задължено лице по смисъла на ЗДОИ. Протоколите са издадени във връзка и по повод изпълнението на основната функция на КЗП по Закона за защита на потребителите, а именно – извършена контролна дейност. От цитираните протоколи на КЗП бих могла да направя преценка относно качеството, адекватността и законността на извършената контролна дейност, да преценя доколко КЗП е изпълнила своевременно и в пълен обем своите правомощия по ЗЗП, поради което същите протоколи съдържат пряка информация дали е налице корупция и злоупотреба с власт, като с тяхното предоставяне ще се повищи в значителна степен прозрачността и отчетността на Комисия за защита на потребителите в качеството й на задължен субект по чл.3 от ЗДОИ. Безусловното и пълно предоставяне на съдържащата се в протоколите информация би гарантирало законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения на КЗП като задължен субект по чл. 3, тя ще даде възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии, би могла да разкрие евентуално допуснати незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на българските граждани - кредитополучатели. В хода на производството пред АССГ по АХД 10799/2012 г. бяха събрани множество доказателства относно наличния надделяващ обществен интерес по отношение на изисканата със Заявление за достъп вх.№ Ц – 03-8834 от 05.10.2012 г. по описа на КЗП обществена информация. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство бяха изтъкнати доводи и аргументи, и приобщени доказателства, че предоставянето на пълен достъп до изисканата информация би удостоверило верността на волеизявленията на КЗП, отправени в публичното пространство /публикувани на интернет сайта на КЗП/, би разкрило по-детайлна информация относно извършената проверка и нейната законосъобразност, както и по отношение адекватността на предприетите санкции срещу констатираните нарушения. Надделяващият обществен интерес в конкретика е обусловен от следните обстоятелства : 1.Изисканата от мен информация съставлява актове, издадени и/или съхранявани в КЗП, издадени при упражняване на основните правомощия, с чиято цел е създадена и функционира Комисия за защита на потребителите, същите правомощия регламентирани в Закона за защита на потребителите и Закона за потрбителския кредит, като изисканите от мен актове имат характера на официална / респ. служебна информация със самостоятелно значение по смисъла на ЗДОИ. 2.Предоставянето на изисканата информация в пълен обем има за цел да удостовери доколко КЗП изпълнява коректно и в пълен обем своите основни функции по защита на потребителите на финансови услуги, дали същата разполага с професионална компетентност и капацитет да поеме извънсъдебната защита на потребителите на финансови услуги в България, или ако отговорът е отрицателен – това би наложило нарочното създаване на нова институция на финансовия омбудсман, с оглед изискванията на европейските директиви за защита на потребителите, както и при отчитане препоръката на Световната банка към България от 2010 г. поради констатирани от същата банка слабости и пропуски на националната ни уредба за защита на потребителите на банкови услуги. 3.Предоставянето на изисканата информация в пълен обем би удостоверило дали е налице точно и пълно спазване на Закона за защита на потребителите, съвестно изпълнение на всички задължения на КЗП, реламентирани в същия закон, или напротив - е налице бездействие, конфликт на интереси или злоупотреба със служебно положение на председателя на КЗП и на други длъжностни лица, тъй като съгласно приложени към делото протоколи от заседания на КЗП, през периода 2010 – 2012 г. комисията констатира многократно наличието на неравноправни клаузи от типовите договори и общите условия на 25 банки, функциониращи в България. Видно от приложени към делото съдебни решения последващото премахване на същите неравноправни клаузи не рефлектира върху действащите договори за кредит, по отношение на които новите общи условия и типови договори не намират приложение. Същевременно именно наличните неравноправни клаузи са довери до масови случаи на незаконосъобразно повишаване на лихвите по кредитите на физически лица, при които засегнатите кредитополучатели имат право да претендират връщане на платените без правно основание суми от банките – кредитори. По тази причина публичното достояние на протоколите от КЗП, в които се описва в пълен обем кои са банките – нарушители и кои точно клаузи от типовите договори и общи условия комисията намира за неравноправни, ще предостави информация на всички кредитополучатели за техните засегнати права и за възможността да претендират постфактум връщане на незаконосъобразно удържаните суми. Напротив, предоставянето на изисканата информация в непълен обем, при заличени данни относно нарушителите, има за пряк ефект нулева информираност по отношение на изисканите данни и създава неяснота и дезинформация по отношение на засегнатите кредитополучатели за нарушените им права, нищожните клаузи от техните действащи договори за кредит, името на банката – нарушител и за същестувващата правна възможност за съдебна защита. 4.Закона за потребителския кредит задължава КЗП при констатирани неравноправни клаузи да предяви колективен иск за устновяване на тяхната нищожност пред съда. Предоставянето на изисканата информация в пълен обем би внесло яснота за причините, поради които до настоящия момент КЗП бездейства и отказва да предяви такъв иск. Същевременно, съгласно ГПК при предявяване на колективен иск за установяване нищожноста на неравноправните клаузи от типовите договори и общите условия на банките – нарушители Комисия за защита на потребителите има регламентирано от закона задължение да оповести предявения иск чрез средствата за масово осведомяване, като направи обществено достояние предмета на така предявения иск, в това число – коя е банката нарушител, кой е кръга на засегнатите кредитополучатели и кои клаузи от договорите и типовите условия КЗП атакува пред съда като неравноправни / нищожни. Това е основен аргумент в подкрепа на твърдението ми, че изисканата с процесното заявление информация съставлява случай на надделяващ общественинтерес, тъй като законодателят в този случай изрично е задължил КЗП да направи публично достояние цялата изискана информация в пълен обем, а не да мълчи или да прикрива данни относно нарушителите с аргумент, че защитава интересите на трети лица. Основен приом в правната ни система, който обосновава логиката на законотворчество ни, е че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. В тази връзка банките нарушители нямат право да изискат от КЗП, нито КЗП има задължение да се допитва до същите дали да направи обществено достояние консатираните от комисията нарушения на закона. 5. Във връзка с извършена от КЗП проверка над дейността на 25 банки в страната и резултатите по нея с процесното заявление бе изискана информация, чрез която жалбоподателите биха могли да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии (напр. във формираните във FB обществени групи на ощетени банкови клиенти, начисляващи десетки хиляди граждани, а дори и в обществени съвети, издигащи искания към законодателната власт) дали КЗП изпълнява или не задълженията си по защита на правата на потребителите на финансови услуги в банковия сектор в РБ. 6.Чрез процесното заявление за ДОИ се търси повишаване отчетността на КЗП и прозрачността по изпълнение на задълженията й за защита правата на ВСИЧКИ потребители – не само на част от потребителите за в бъдещ период, но и по отношение на предприетата дейност на комисията по защита на вече засегнати до момента на приключилата проверка граждани от действията на банките, тъй като с изисканата информация се цели установяване на следните обстоятелства: –дали КЗП е предприела или не действия и конкретно наложила административно–наказателни мерки в кръга на правомощията си за многократно констатираните от нея нарушения през дълъг период от време /2006-2012 г./, по които КЗП е давала предписания на банките; –ако КЗП не е предприела адекватни действия, то спрямо КОИ констатирани нарушители, за КОИ НАРУШЕНИЯ (като неизпълнение на давани от КЗП конкретни указания, или повторно извършване на такива след предписания на КЗП), И С КАКВИ МОТИВИ И АРГУМЕНТИ КЗП е отказала да изпълни своите правомощия по закон в продължение на един дълъг период от време /2006 – 2012 г./, което е довело до наличието на сходни или същите констатирани деяния през 2012г. – нещо, по което липсва прозрачност и яснота и до днес. 7.На практика чрез изричния отказ на КЗП да предостави протоколите от извършената проверка без заличени данни на банките нарушители се постига съвсем обратен ефект, като се създава впечатление, че КЗП не просто не изпълнява задълженията си, а даже напротив – в разрез с тях съдейства и укрива обществена информация в услуга на рецидивно злоупотребяващи и нарушаващи закона и обществения интерес субекти, които с оглед евентуално осъщественото в края на извършваната проверка през август 2012 г. финално съобразяване с акт на КЗП, биват “амнистирани” за предходно свое противоправно поведение от органа, призван да осъществява контрол върху тях, който безспорно е задължен субект по чл.3 от ЗДОИ. Т.е. чрез процесния отказ се прикрива и собственото бездействие на орган по ЗДОИ, чрез което се осуетява правото на заинтересованата общественост да установи наличието по §1,т.5 б.“г”, предл.3 от ДР на ЗДОИ на “ други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица”. 8. Изисканата с процесното заявление информация касае изключително широк кръг от адресати – практически всички кредитополучатели физически лица на територията на Република България, защитата на техните имуществени права и накърнени интереси, както и разкриването на евентуална правната възможност за последваща индивидуална защита, в това число чрез завеждане на осъдителни искове на основание чл.55 от ЗЗД срещу конкретни банки поради констатирани от КЗП нарушения в дейността на същите, в това число поради наличието на обявени от КЗП неравноправни /нищожни/ клаузи от типовите договори и общи условия на същите банки, и поради извършените от банките неоснователни обогатявания чрез неправомерно удържани суми по всички договори за кредит, попадащи под общия знаменател. 9. Поисканата информация не съставлява търговска тайна, нито нейното разпространяване би могло да доведе до нелоялна конкуренция между търговци, като съгл. чл.17, ал.3 от ЗДОИ в случаите на надделяващ обществен интерес при всички случаи изисканата информация подлежи на предоставяне в пълен обем. В този смисъл е и пар.1, т.5 и т.6 от ДР на ЗДОИ, съгласно който : Не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й”. 10. Информацията, свързана с разглеждане на клаузи от типови договори, общи условия и методика за изчисление на лихвата, констатиране на неравноправни клаузи в тях и отправяне на препоръки за отрстраняване на констатираните нарушения на закона – не представлява нито търговска тайна, нито друга защитена информация. Нещо повече, всички търговски банки са длъжни по силата на чл.58 и чл.59 от Закона да кредитните институции да обявяват своите условия за отпускане на кредити в публичното пространство по ясен, изчерпателен и разбираем за аудиторията начин. Контролната дейност, извършвана от КЗП, също не представлява защитена информация или търговска тайна по смисъла на закона, поради което считам, че КЗП не е длъжна, нито има правомощие да изиска съгласие на третите проверяваните лица преди предоставяне на информация за извършваните от КЗП проверки в рамките на нейните контролни правомощия. Превратното тълкуване на чл.31 от ЗДОИ в обратен смисъл би опорочило духа на Закона за достъп до обществена информация, тъй като на практика би изключило дейността на всички контролни органи и публични институции извън обсега на същия закон. Считам, че председателят на КЗП представлява задължен субект по смисъла на ЗДОИ по отношение на извършваната контролна дейност от КЗП над дейността на 25 банки в страната, както и по отношение на всички други проверявани субекти. 11. Разследваните от КЗП обстоятелства и факти касаят не конкретни, цифрово-определяеми параметри – част от конкретни търговски облигационни отношения между 2 субекта, съставляващи търговска тайна по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДОИ, а ЗАКОНОВОЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПУБЛИЧНИ общи условия – “правила” по упражняване и извършване на търговска дейност в общественозначим отрасъл на икономиката – банковия сектор, създадени и наложени в сравнително унифицирана форма за търговците в него. Чрез въвеждането на неравноправни клаузи в същите общи условия частно-правни субекти /търговските банки/ са нарушавали правата на гражданите и обществения интерес през един продължителен период от време /2006 – 2012 г./, по време на който регулацията, контролът и санкционирането на нарушенията са били възложена като законово задължение на КЗП. Ето защо изисканата информация с процесното заявление категорично не се вмества в ограничителните, изключващи задължението за предоставяне ОИ условия по ЗДОИ – тя нито е такава по чл.13 или чл.17 (не е търговска тайна и не създава условия за нелоялна конкуренция), нито е класифицирана информация или друга защитена тайна по см.чл.37(т.1) ЗДОИ, нито е такава по т.3 от същия текст. 12. Информацията относно идентификацията кой е извършител на констатирано нарушение, и с какви мотиви и аргументи КЗП не е извършила възложени й по закон действия категорично: a) не носи характеристиките на “личните данни” по см. на ЗЗЛД (и то не само защото третите лица по казуса са ЮЛ, а не ФЛ, и идентификационните им данни не само не попадат в приложното поле на ЗЗЛД, а даже напротив – задължително е да са публични, и те са обявени официално, напр. в ТР към АВп), b) нито на данни, отнасящи се до “правата и интересите на трети лица”, доколкото нямат характер на намеса в конкретни измерения и параметри на търговската им дейност, или формиращи и/или възлагащи нови, нерегламентирани права или задължения на банките, извън тези, чиито титуляри са те по закон. Т.е изисканата информация по никакъв начин не би могла да измени, увеличи, наруши или дори лиши третите лица – банки от техни законово регламентирани права или задължения. 13. Напротив – чрез лишаване на неограничен обществен кръг правни субекти, каквито се явяват всички граждани и търговски дружества в качеството им на настоящи или бъдещи потребители на банкови услуги, от пълен достъп до изисканата информация, свързана с установяване незаконосъобразните действия, извършени от сравнително ограничения кръг субекти, опериращи в банковия сектор /проверяваните 25 търговски банки/, де факто КЗП обслужва ограничен, частноправен интерес в ущърб на интереса на огромен кръг субекти, като възпрепятства възможността на последните да си изградят собствено мнение за дейността на комисията и да потърсят отговорност за действието или бездействието на държавния, обществен орган, създаден да защитава правата им пред икономически по– силните търговски субекти. С отказа да бъде предоставен в пълен обем изисканата информация се създава впечатление, че чрез своята дейност Комисия за защита на потребителите брани проверяваните субекти /банките/, като игнорира накърнените права на потребителите на финансови услуги. Чрез заличаване данните на нарушителите и отказа за предоставяне на точна идентификация коя банка кое нарушение е извършила /коя неравноправна клауза е прилагала в своите общи условия през дълъг период от време/ първоинстанционният съд, както и председателят на КЗП дават превес на правото на банките – нарушители да запазят в тайна извършените от тях нарушения пред правото на всички български граждани – кредитополучатели да узнаят за накърнените си права и да получат възможност за адекватна защита както чрез предприемане на санкционни действия от страна на КЗП, чрез изискване от КЗП да изпълни своите правомощия по закон и да предяви колективни искове за преустановяване на масовите нелоялни търговски практики и/или за обявяване нищожността на действащите разпоредби от типовите договори и общи условия на банките, незасегнати от извършените последващи корекции на новите общи условия на банките, така и чрез завеждане на индивидуални искове срещу нарушителите. Следователно по отношение на изисканата информация с процесното заявление е налице хипотезата на на §1т.6, предл. 2 във връзка с §1, т.5 б.”а”, б.”б”, б.”в” и б.”г”, предл.3 (в частта “или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица”) от ДР на ЗДОИ. 14. В правото има един постулат - никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, така както нарушителят не може да черпи права от извършеното от него нарушение, изисквайки същото да не бъде разкрито и публично оповестено с единствен аргумент опазване доброто търговско име. Доброто търговско име на действащите в България търговски банки се изгражда и поддържа единствено чрез прилагането на лоялни банкови практики, законосъобразни договори и общи условия, показването на респект пред закона, зачитане препоръките на КЗП и решенията на българския съд. В тази връзка разкриването на информация относно констатираните закононарушения и евентуалното не/съобразяване на проверяваните субекти с препоръките на КЗП би могло единствено да допринесе за преустановяване на нелоялните практики, за издигане авторитета на търговските банки като субекти, които спазват стриктно закона, и да доведе до чувствително повишаване защитата правата на потребителите на финансови услуги в страната. 15. В подкрепа на наличния надделяващ обществен интерес на българските граждани да узнаят за констатираните нарушения КЗП публикува на своя сайт http://www.kzp.bg/ информацията относно всички проверявани от комисията търговски дружества /с изключение на търговските банки/, относно констатираните от комисията нелоялни търговски практики или нарушения и относно наложените от КЗП санкции : напр. сайта http://www.kzp.bg/index.php?mode=viewd&group_id=15&document_id=1039 съдържа индформация относно издадените от комисията : Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - януари / март 2013г. ; Заповеди за забрана прилагането на нелоялни търговски практики 2013г.; Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - октомври / декември 2012г.; Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - юли / септември 2012г.; Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - април / юни 2012г.; Заповеди за налагане на принудителни административни мерки - януари / март 2012г.; Заповеди за забрана прилагането на нелоялни търговски практики 2012г. и т.н. В тях се съдържа подробна информация относно нарушителите, с посочване на техните индивидуални данни, както и извършеното от тях нарушение – напр. Студио Модерна България ЕООД, Булсатком ЕООД, Космо България Мобайл ЕАД, Българска телекомуникационна компания ЕАД, Коледжиков ЕООД, Орелтранс І ЕООД, Епсилон 53 ООД, ЕТ Кристал – Елица Стефанова, Ем Де Електроникс ЕООД, Технополис България ЕАД, Северина ООД, Бютимед ООД, Директ Сервиз Итернационал ЕООД, Дженеръл груп ЕООД и множество други проверявани субекти. Практически на сайта на КЗП се съдържа подробна информация относно всички проверявани търговски субекти, по отношение на които КЗП е констатирала извършено нарушение на закона, нелоялна търговска парктика и/или е наложила санкция, с изключение на „свещените крави” нарушители – търговските банки, действащи на територията на Р.България. С това си поведение КЗП извършва очевидна дискриминация спрямо закононарушителите, при която комисията приема по отношение на всички проверявани субекти без търговските банки, че е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на констатираните нарушения и единствено по отношение на 25 проверявани банки КЗП приема, че е от съществено значение зачитане на частния търговски интерес на нарушителя, запазването в тайна на извършеното от тях нарушение, като дава превес на частния над надделяващия обществен интерес и отказва да защити редовия потребител на финансови услуги, пряко засегнат от констатираното нарушение. ПЕТИТУМ : Моля да допълните съдебно решение № 146 / 08.01.2014 г.по ахд 7182/2013г. на ВАС, 7-мо отделение, като отмените като незаконосъобразно, необосновано и неправилно Решение № 2214/03.04.2013 г., постановено от АССГ, 31-ви състав, по АХД 10799/2012 г. и потвърдения въз основа на него изричен отказ на на председателя на КЗП да ми предостави следната информация : - по т.1.1. и т.1.2. от заявлението - по отношение на частичен изричен отказ, състоящ се в заличенните данни на трети лица /банки/ в три протокола от проведено заседание на КЗП : № 26/10.06.2012 г., № 07/16.02.2012 г. и № 25/06.07.2012 г. по т.2 от заявлението–по отношение на частичен изричен отказ, състоящ се в заличенните данни на трети лица /банки/ в седем протокола от проведено заседание на КЗП: № 33/04.09.2012 г., № 42/31.10.2012 г.; № 38/04.10.2012 г., № 36/24.09.2012 г., № 14/29.03.2012 г., № 35/20.09.2012 г., № 39/10.10.2012 г. Моля да отмените отказа на задължения по закон субект и с възпитателна цел, като укажете на административния орган – председателя на КЗП - срок, в който да ми предостави поисканата информация в пълен обем, без заличени данни - с имената на банките – нарушители. С уважение: ................................................

Нагоре