В  отправено до МИЕТ и МФ :   "Открито писмо до министър Дянков, министър Трайков, Министър-председателя Бойко Борисов", излагащо необходимостта от възстановяване равнопоставеността между кредитор и длъжник, бяха изложени конкретни искания, в това число:
 

 

1. За включване на представители на потребителски организации  в състава на работната група към Министерството на финансите по уточняване мерките, предложени от Министър Дянков;

 

2.  Текстът на т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит да придобие следната редакция:

„Референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, който кредиторът използва като основа за изчисляване на приложимия лихвения процент по кредита. Той представлява пазарно определян индекс или показател, произтичащ от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договора за кредит и на който нито една от тези страни не може да влияе. Референтният лихвен процент се оповестява публично чрез предоставянето му в електронен вариант и информацията за него, както и архивът на промените му за последните 5 години преди текущата финансова година се съхранява и се предоставя безплатно на разположение на интересуващите се лица в достъпна писмена форма в служебните помещения на кредитора."

3.  Министерството на финансите да подготви и внесе в Министерския съвет проект за Закон за финансовия омбудсман;

 

4.  Министерството на финансите да подготви и внесе в Министерския съвет проект за Закон за фалита на физически лица;

5.Да се регламентира административна, наказателна и имуществена отговорност за действията или бездействията, извършени по служба от банкови експерти по оценка на риска, техните ръководители, вещи лица и лицензирани оценители, които при изпълнение на служебните си задължения са нарушили действащата нормативна уредба, като виновно /при умисъл, престъпна самонадеяност или по небрежност/ са предоставили неточни, непълни или неверни експертни мнения и оценки досежно финансовото състояние на клиенти и кредитополучатели и/или досежно справедливата пазарна оценка на ипотекираното имущество, в резултат на което са причинили пряко или косвено вреди на банката или на нейни клиенти - вложители и кредитополучатели.

По сведения от МИЕТ, Министерството споделя вижданията, изложени в откритото писмо, и не е необходимо да бъде убеждавано за необходимостта от промяна на законодателството в областта на потребителските кредити.

В тази връзка възниква въпросът каква е причината до настоящия момент да не бъдат предприети адекватни действия от компетентните държавни институции, независимо от множеството  констатирани нелоялни банкови практики, неравноправни текстове в типовите договори и общите условия на банките и едностранни незаконосъобразни повишения на лихвените равнища по кредитите, същите практики констатирани в съдебни решения на българския съд, протоколи от заседания на Комисия за защита на потребителите  и препоръки на Омбудсмана на Р.България.

Будят недоумение тиражирани мнения в публичното пространство, изразявани от служители на БНБ, в т.ч. подуправителя Калин Христов, които очевидно блокират реализацията на горецитираните предложения.

Съгласно чл.2, ал.(2) от ЗБНБ  Българската народна банка действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите.От момента на присъединяване на Република  България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане  на стабилността на цените, Българската народна банка подкрепя общите икономически политики в Европейската общност, за да допринесе за осъществяване  на нейните цели, както са посочени в чл. 2 от Договора за създаване на Европейската общност.
 
В предвид на тревожните констатации в няколко съдебни решения, препоръките на Омбудсмана на Р.България относно нелолялни банкови практики в страната, протоколите на КЗП за констатирани неравноправни клаузи в типовите договори и общите условия на Уникредит Булбанк АД, Юробанк И Еф Джи България и други, най-любезно бихме искали да напомним на ръководството на БНБ, МИЕТ, МФ и Народното събрание, че разпоредбите на Директива № 93/19/ЕИО на СЕ е неразделна част от българското право по силата на пар.13а, т.9 от ЗЗП, поради което същата директива има задължително, обвързващо действие както по отношение дейността на банките в България, така и по отношение на контролната дейност, осъществявана от БНБ, КЗП и всички останали контролни инстанции. В тази връзка е наложително внимателното преразглеждане на всички типови договори и общи условия за кредитиране, прилагани от банките в България към настоящия момент, с цел премахване на неравноправните клаузи, заблуждаващите текстове и непълната информация относно разходите по кредитите, които са в ущърб на потребителите на финансови услуги и допринасят за създаване на значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на двете страни по договорите - потребители и банки.

Аналогични на потребителските кредити проблеми се наблюдават и в сектора на ипотечните кредити, които са с висока степен на значимост  за  икономическото състояние на страната като цяло и за отделните български граждани, поради което е необосновано тяхното изключване от предмета на  подетата публична дискусия. Наболелите проблеми в сектора на ипотечното кредитиране умишлено се подминават от управляващите с надеждата, че новата европейската директива за ипотечните кредити ще подмине България без особени сътресения, тъй както банковите лобисти успяха да преодолеят успешно досега всички европейски директиви за защита правата на потребителите. България е обетован остров,където  виреят предимно  псевдоикономически, нелогични и анти-хуманни теории  за зле разбрана банкова стабилност - тук банките оцеляват  на всяка страна, а удавниците са изрядните  кредитополучатели и данъкоплатците. 

Оставам с надеждата, че дискусията по темата ще бъде подновена на по-високо, професионално ниво, с присъствието на експерти в различни области - икономисти, юристи, и при задължителното участие в преговорите за законодателни промени на колективни организации за защита правата на потребителите като гаранция за безпристрастност, обективност и професионализъм при търсената наложителна промяна.

Оставам с надеждата, че Република България е част от Европейския съюз не само на хартия, но и с реални действия за защита  накърнените права на потребителите на финансови услуги в страната.
 



 

http://bivol.bg/prokuratura-vzemania.html
под статията има и линк с методическите указания...

http://legalworld.bg/show.php?storyid=26849
Омбудсманът сезира КС за противоконституционност на чл. 417, т.2 от ГПК

http://www.ombudsman.bg/news/1951#middleWrapper